Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2010 17:47 - Знам ли!
Автор: eli23 Категория: Други   
Прочетен: 1141 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.12.2016 15:36




        Земята? Космоса? Всички космически обекти за нас са или горещ огън или студен камък. Или черна фуния. А дали е така? Ние гледаме на тях от ограниченията на нашето пространство. Наблюдавайки навън от нашата позиция гледаме на космоса ограничени от предразсъдъците ни за време и пространство. Слънцето - огъня си е огън. Но нито един космичен огън не е толкова близо до нас, че да разсъждаваме за него по друг начин, освен чрез хипотези. Е вярно, страшничко е да е по-близо! Но и това е относително…А студените камъни? Дали пък на всеки камък няма топлина, светлина, вода и красота, каквато има на нашия - Земята? Всеки си е в своето пространство, ограничен в него. И разни такива, дето щъкат върху и около камъните  и си мислят, че са велики и единствени. А като решат да надникнат извън собствената си атмосфера и насочат поглед към нашата Земя, виждат един студен въртящ се камък, дали го виждат син на цвят,какъвто е за нас, погледнат по-отгоре. Защото те си имат своите мерки и теглилки, които не подлежат на съмнение за тях, така както за нас нашите.

       Ами времето? То пък какво е?!? Категория, измислена от нас самите, защото като се поставим в някакви рамки се чувстваме по-сигурни. С други думи, с ограниченията си създаваме някаква сигурност и подредба за ограничените си сетива и разбирания. Каква е, например, разликата между миналото и бъдещето? Суета! Или различни пространства. Чели сме за пробиви в пространството, своеобразни тунели, чрез които се пренасяме другаде. Сигурно ги има, знае ли човек?

       И каква е била идеята, когато сме решили, че имаме необходимост от това точно рамкиране, наречено време? Жалък опит да впрегнем движението на Вселената. Опит да разберем къде сме. А къде сме? Засега това познание не е в нашите възможности. И да се чуди човек, защо не се оставим в ръцете на Божата промисъл! Даже като че точно там са отговорите на всички въпроси, ако толкова много искаме да знаем. То някога, точно този стремеж ни е изкарал от Едем. Стремежът към познание. От век на век все повече научаваме, ама и колко усложнения си създаваме с това? Глупаво се получава, тъй като стремежът към знания цели обратното - да се освобождаваме от усложненията. А всяко едно ново познание комай не ни улеснява. Винаги ще има какво още да научим и все ще търсим. А какво, всъщност търсим? Щастието си ли? Това, което някога сме загубили заради една ябълка. Имали сме избор - направили сме си го. Защото някак си е по-друго, когато се усещаме в центъра на събитията, па макар и с цената на греха.
       Ами ежедневното ни недоволство от климатичните дадености какво се явява? Той, климатът, просто никога не е в синхрон с нашите планове. Или се оправдаваме с него?!? По-разумния ход е ние да се съобразяваме с климата, вместо да искаме обратното. Глобално затопляне. Айде бе! Що ни е толкова хубаво да си мислим, че сме чак толкова влиятелни? Дали пък онзи космически кръговрат с период хиляди, милиони земни години не си гледа работата нехаейки за нашите грандомански амбиции! Заради които винаги се намират хитреци да ни промиват мозъците и отвличат вниманието от някои по-важни за нас самите случвания.
      Знае ли човек къде е истината! И дали не е по-добре да не я знаем!
      Комай Маите са знаели много повече от нас. Пък! Къде ли са сега? Може и да ни наблюдават отнякъде. Там, от по-висшето ниво на съзнание. А ние, в казана си врим и гледаме да поддържаме огъня да не угасне. Щото този казан си е нашият и в него ни е уютно и топличко. Да хвърляме дърва в огъня, братя по съдба! И в прекия и в преносния смисъл. Пък като дойдат Маите, ще му мислим.




Гласувай:
5



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 679178
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031