---

       Много често в една междуличностна връзка, с опознаването едно по едно настъпват и разочарованията. Да!...Вникваме по-дълбоко в мотивите на човека отсреща и - ето ги! Първоначалните заблуди започват да се разпадат. Това пък, в повечето случаи унищожава връзките. Егото проработва и връзката постепенно губи от очарованието си. А това вече не е добре.
      В по-обобщен смисъл причината се крие в неумението ни да изразяваме себе си. Да изразяваме себе си като такива, каквито сме. Като такива, каквито се познаваме. А доколко се познаваме? Нужно е да сме отговорни към собственото си поведение, към това какво впечатление правим и съответно какво влияние оказваме на околните, особено на хората, които обичаме. Замисляме ли се над тези неща? Защото, ако се замисляме, следва да коригираме реакциите си, когато не ги харесваме. При едно положително влияние, отправено към околните, получаваме положителни емоции. Нали? А положителните емоции лекуват и зареждат с енергия. Поне. Което никак не е малко. Ако сме отговорни към себе си...А отговорни ли сме към себе си, отговорни сме и към хората, с които общуваме. Тази отговорност към себе си, предполага признаване на личните мотиви и поведение. Това, от своя страна предполага себепознаване, тази задължителна съставка, въз основа на която да успеем да изразим себе си възможно най-близо до истината. Умението да изразяваме себе си предполага по-малко заблуди и съответно разочарования за човека насреща. Особено, ако го обичаме това е важно за нас, за връзката ни.
      Има и друг вариант: да познаваме слабостите си, с които сме били неспособни да се преборим и сме се примирили с тях. Точно тези слабости, в началото на едно важно за нас познанство, ги прикриваме. Обаче с времето това прикриване отслабва и те,  слабостите, започват да прозират. И отново разочарования и конфликти. В такъв случай, правилният вариант е да не прикриваме слабостите си, а да ги изразяваме като такива, каквито са, да говорим за тях. Същото като в началото - да изразяваме себе си като такива, каквито сме. Откъде да знаеш, човека насреща, може да не ги смята за слабости, а може и да ни помогне да ги тушираме. Неведоми са пътищата Господни. Но трябва да бъдем себе си и да се показваме като такива. Амин! J)

:))

Приятна вечер!

Когато бях в по-млада ми се случваше следното: Когато страшно ми се искаше да се харесам на някое момче и правех особенои усилия да се държа прилично, да правя добро впечатление някак все не се получаваше добре. Когато бях себе си много ме харесваха, даже и тези, които по никакъв начин не съм се стремяла да впечатля. Сега си давам сметка, че хората се притесняват от идеалния по характер приятел, жена и т.н. Когато разберат, че нищо човешко не му е чуждо, претеглят добрите и лошите му неща от тяхна гледна точка. Някак всичко става по-спонтанно и лесно като комуникация.

Така е.Пожелавам приятна вечер и повече приятели,които не се правят на нещо,което не са!:)