---

      Събудих се. Пак съм аз. Но се събудих от страхотен сън. Вълшебство! Вълшебство,  което в съня ми продължи три месеца. Да, бях там, усетих го, изживях го. Така ми се иска да го взема със себе си, да го донеса тук, в този свят! Да, тук е моята свобода, тук съм аз, а там част от мене не беше с мене, но пък притежавах друго. Носех го, живеех чрез него, то ме изпълваше. На моменти ми се струваше невероятно красиво и истинско, прогонвах тази мисъл. Всички мои празноти, които носех в годините, бяха попълнени. Толкова истинска се чувствах, спокойна и сигурна! И обичана. Там! А тук? Ами плача. Сънищата не са вечни. То какво ли е вечно? А такива красиви сънища рядко се сънуват. Благодарна съм, че беше мой този сън. Възможно ли е да се проектира тук, при мен, да се претвори в този свят? Тук, при моята свобода. Убедена съм, че всичко е възможно. Но сега съм тук. А вълшебството е там. Е, плача, не знам какво друго да сторя! И тука е хубаво, но защо плача за там? Сякаш съм оставила нещо, без което ми е трудно. Какво съм оставила? Красотата си, вярата в красивото, пълнотата - душата ми там беше пълна, притежаваше всичко, от което се нуждаеше. Красив сън! Огромна благодарност, че го познах!
      Подсъзнанието няма чувство за хумор и ето половин страница не вложих и капка ирония или сарказъм. Я каква поетична проза си спретнах! В мерената реч си ограничен от мярката и римата, а тук си свободен да си, което си.
    Тук съм аз, това съм аз. А там? Много е красиво! Ей, пак ще ревна. Май душата ми там е на мястото си. А тук какво да я правя? Трябва да се грижа за нея. Пак ми се реве. И тук е красиво. Но не е като там.

 

                                                                                                    30.07.2009

това си е литературен термин, не е измислен от Леонидич. ;)))
А иначе - колкото и да сме добре Тук, душата се чувства най-добре Там. Закон... )))

Правя корекция.Слаби литературни познания :(