„Ако искаш да разбереш кое е твое, пусни всичко – твоето ще остане при теб.” Или ще се върне – в друга интерпретация на тази сентенция. Е това „ще се върне” вече е надеждата, която по моему си е дяволска работа. Да се надяваш на нещо, което не зависи от теб и я стане, я – не. Гадно очакване с 50%-ов успех. Ил ше стане, ил нема да стане. Тъпо и глупаво. А е такова, защото се основава на желанието ни да стане. Ако пуснем нещото в мир  и си останем в мир, свободни от мераци, тогава няма очакване – няма гадост. Всичко е добро, когато е в мир. Каквото дойде – то ще е . А за липсата на мир работи страхът. Страх от това, че няма да получим желаното. Не че страхът ще ни го осигури или пък ако успее да ни го даде няма да е във вида, от който наистина се нуждаем. Страх от състоянието, в което ще сме, когато сме лишени от нашето желано. И к’во? ...Я по-добре да си навлечем силата на смелостта за да приемаме живота такъв, какъвто е и да бъдем това, което сме без нашите желания и нашите страхове. Желанията и страховете ни изразяват нашата слабост. Слабост и бездействие. Желанията и страховете са нашата леност. Леност и очакване. Те именно носят страданието. Нашите желания и страхове са нашите болести. Да сте видели дейни и активни хора да боледуват? Разболяват се, когато се спрат в очакване. Докато спирането за почивка не е болест – то е здраве. Има разлика.

    Желание,страх и бездействие – ето я тройката, осигуряваща страдания и болести. На който му харесва – да си я пази! В комплект.

    ...Да освободим всичко, което е при нас. Което е наше – то ще се върне. Независимо от това дали го желаем. Защото се връщат и неща и хора, които не сме желали. Но се връщат. Еми наши са – затова се връщат. Явно има уроци, които не сме усвоили – затова са наши. Връщат се и такива, които желаем. Добре са дошли! Но често след време се оказва, че нашето желано не ни носи очакваната радост, а нови неподозирани страдания. Тъй че, оказва се, желанието е измамно. Измамно е, тъй като не е родено от покоя, а от някаква страст. Страстта е обратното на покоя.

    Само мирът и покоят са истински и истински наши, стига да не ги пренебрегваме. Което не означава бездействие. Винаги, когато действието ни зове не бива да се колебаем и да отлагаме. Кога ни зове ли? В състояние на покой това знание е ясно и убедително. В състояние на покой на ума и емоциите необходимостта от действие е несъмнена и ни вдига от покоя във физическата активност. И тогава действаме. Физическото действие е най-продуктивно, когато емоцията е в покой. Тогава побеждаваме.

    ...А това, което се връща при нас добре е дошло! Защото е наше!