Вкопчили сме се в земното, в твърдта. Другото ни сякаш е слабо. Дали е слабо? И земните  уроци ще ли го усилят?!? Малка част от нас идват тук съзнавайки това, което носят у себе си и стараейки се да изгладят противоречията с условията на това място. Светлината тук потъмнява. Тук виреят сили, които я отслабват. А ние, носейки я в себе си имаме за задача да я браним. Земнте сили са могъщи. Въпреки това светлината е орисана с победата. Знаейки за победата си тя пак и пак се връща тук. За да се бори за себе си. С така нареченото зло.

    Светлината се проявява чрез любовта. Всички знаем за любовта, но колцина от нас се ръководят от нея? - двата процента? А дали има и толкова! Останалите използват оскъдния си спомен за любов в полза на земните страсти.

    В началото...малките дечица...дошли тук...адаптират се...изучават земното...изучават физическите закони. Носейки силата си, се налагат и опитват да манипулират. Да ръководят. Защото споменът за силата им е още пресен. И я използват. А идват и с много енергия. Ние, възрастните сме я позагубили из житейския си път. Използват силата си за земната си адаптация. Налагайки се над себеподобните си възрастни. Ако е достатъчно отслабнала силата на последните, детенцето успява. Хитростите и манипулациите са част от похватите му и в зависимост от силата на околните те успяват или не. При успех, растейки детенцето продължава по пътя си с този инструментариум. Ако ли му се противопоставят успешно, то научава по-достойни методи. Според силата си. При слаба сила остава на ниво хитрости и манипулации. И манипулира. Или го манипулират. Обществото на това ниво е многобройно.

    Светлината и любовта се пренасят успешно от избрани. И те успяват повече или по-малко да ги пренесат до края на пътя. Защо ли е нужно да ги прекарваме през тези иглени уши, да ги провираме през този дълъг и тесен тунел?!?

    ...Защо сме тук? Какво търсим? Каква е задачата ни?...

    ...Да се научим да носим и опазваме светлината през тъмното, твърдото и трудното? Защото така или иначе злото съществува, за да успява доброто в единоборството им. Вечната борба. Ако я няма тъмнината, светлината какво ще е?

    Грубата сила и незачитането са характерни за малките деца. Идвайки тук те идват с егоизма си. Този егоизъм, струва ми се е нужен тук, на земята. Колкото по-малко светлина носим, толкова повече егоизъм ни е нужен, за да оцелеем. Въпрос на училище е доколко ще усъвършенстваме методите си спрямо другите като нас. И на силата на светлината, която е в нас.

    Светлина, любов и добро. Триединната същност на...на това силното и голямото, което е зародиша на нашата същност. То е едно. Едно и също. Ние тук слагаме наименованията, та белким ни стане по-разбираемо. Доброто е и любов и светлина. Светлината е и добро и любов. А любовта е и светлина и добро. Като се замисли човек си е баш така. Всяка една цялост, разделена на три е по-лесна за осъзнаване.

    За да е силна нашата същност е нужно да я предизвикваме в противоборство. И това правим тук. В повечето случаи сме от страната на победените. Забравили сме светлината дълбоко в себе си и поддаваме на земните съблазни. Но пък тръгвайки си от тук победената е разрушаващата се материя, докато нашата триединна същност е останала да свети в нас. Силата, с която светим на излизане зависи от броя на спечелените битки. Борбата за нашата светлина се състои в това да влизаме в битките и да се борим. Страхът и бездействието не помагат на същността ни. Смелост, сила, вяра и действие...за да съхраним същността си, за да не се изгубим в тунела, за да излезнем от него с още по-силна светлина от предишния път.