За човека като вечност

      Силата на сътворението сътвори всичко. И всичко във всемира е вечност, освен животните и човека. Те също са вечност, но само чрез раждане и прераждане, защото те бяха сътворени по подсетата на силата на разрушението.
    ...Така човекът остана само в зародиша си като безсмъртие и като вечност, колкото да не изчезне никога от лицето на земята, но отделният човек вече не е вечност, а смъртен. Така остана да владее в света и силата на разрушението, която човеците наричат смърт.
       Така човекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие в плен на бесовете на силата на разрушението...
        ...Така беше до появяването на човеческата общиария, в която да се ражда и преражда човекът само в творчество и за творчество, за да се роди най-сетне чрез това непрекъснато творчество безсмъртния свръхтворчески човек, който ще бъде последното творение на силата на сътворението и творение на самия човек.  

Здравей, Ели. Полезна поредица за богомилството. Обогатява знанията ми.
Поздрави!

Радвам се, че са полезни на някой.