Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2016 17:04 - Отминалото ни величие
Автор: eli23 Категория: История   
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Когато някой ни напусне...еех...отприщва се словото ни...и хвалебствията...?!?... Чудно!... А преди това?...сякаш го няма, сякаш не съществува. Отнасяме се с човека така, сякаш го няма, когато е тук и сякаш е тук, когато вече го няма. Защо си причиняваме този парадокс! Страхуваме се да похвалим, да проявим добро, да изразим почит и уважение. Уважение! А колко много ни се иска нас да ни уважават! Страхуваме се за себе си да не попаднем случайно в нечия сянка. Да не се изгубим в нечия светлина. Жалко! Жалко поведение! Жалко отношение!...

    ***

    Събираме се, например, на някоя организирана среща – съученици, роднини, земляци... Контактуваме с двама-трима от голямата група, обикновено такива, с които контактуваме и извън тази среща. Наблюдаваме и разпитваме за останалите и обменяме общо взето клюки. Ала когато! Когато някой от групата реши да си тръгне и дойде за довиждане, сме много отворени, любвеобилни и благопожелателни. Тъй като си тръгва. А преди това? Бил е някъде там сред множеството с другите. Ама се изпращаме като много близки. Жалко! Жалко поведение! Жалко отношение!...

    ***

    Не знам другите народи как честват великите си предци, но знам, че ние възторжено честваме тяхната смърт. Гордеем се, че ги е имало, най-вече в деня, когато са ни напуснали. Голямо говорене, голямо вдъхновение, голям патриотизъм на 19-ти февруари (или 18-ти, спорно е), а на 18-ти юли колцина се усещат празнично и почтително, че баш тогава се е появило величието, тогава идва при нас. Не е ли по-логично да почитаме появата, радостта, че при нас е дошло нещо велико? А ние какво? Почитаме деня, в който си е тръгнал от нас. Нерядко си тръгва разочарован от нас. Или с наша помощ. Изпратили сме го да си тръгне с посредством същите наши страхове, с които не сме го подкрепяли приживе. Или поне не достатъчно. За да не ни засенчи със славата и силата си случайно, съсредоточени в 2-3 метра околовръст, там където са нашите важности от ежедневието.

    Хубаво е, че на 2-ри юни стоим една минута прави и мълчим (е не всички, пак поради важностите в ежедневието ни), но колко минути почитаме 6-ти януари? Тогава когато е дошъл при нас. За нас. Заради нас. И той с наша помощ си е отишъл от нас. И точно този ден, когато си е отишъл почитаме и отбелязваме в календара. Какво толкова има да се почита на едно предателство? М? Предателство предизвикано отново от същия наш страх.

    ***

    Все си мисля, че ще дръпнем като нация, когато се научим да се радваме на това, което идва, на това, което е при нас, когато е при нас. Когато празнуваме радостта от това, че са дошли при нас героите, с които се гордеем. И да спрем да празнуваме деня, в който сме ги прунудили да си идат. Знаем да ревем, че нещо добро и надеждно си е отишло, а не знаем да го почитаме, докато е при нас.

    Е при мрънкалници и оплаквачи успехът не идва. Той се движи по пътя на надеждата и благодарността, по пътя на действието и усилието. Подминава спрелите на пътя мърморковци и оплаквачи. И ще продължава да ги подминава.

    ***

    Целият християнски свят празнува и се радва на Коледа и Възкресение. Не ли? Докато Разпети петък е черен ден, в който нищо не се върши, камо ли да се празнува.

    ***

    Мечтая си за времето, когато осъзнато ще празнуваме рождението на великите ни българи, а смъртта им ще почитаме тихичко и скромничко, без крясъци и словоизлияния! Да не отваряме дума за това, че от смъртта на нашите велики съотечественици трябва да се срамуваме, затова че сме я допуснали, а нерядко и подпомогнали. Не да я празнуваме. Моля!

    ***

    Да почитаме и да сме благодарни на достойните личности около нас. Докато са при нас. Не ми казвайте, че ги няма! Защо тогава ги е имало в миналото?-защото сега ги почитаме. Нали се сещате, че и тогава сме били същите мърморковци. Не сме виждали съвременните си герои, но сме ревали по отишлите си. И тогава не сме осъзнавали величието на съвременниците си и сме величаели някакви отминали времена и личности. И сега е същото. И все ще сме така с този си манталитет докато не го осъзнаем и пожелаем да го променим. 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 678956
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031