Седя на топло в кухнята, печката е включена, стаята е малка и се стопля бързо. Седя в полулегнало положение, любимата ми поза, на дивана - той е мекичък, и чета последната книга на Камелия Кондова. Събрала съм доста четени-недочетени, надписани за мен хем, стихосбирки на мои познати поети. Почти никога не ми се чете поезия, щото не намирам в нея отговорите на въпросите си. Сядам понякога да я чета, защото уважавам авторите, а част от тях дори обичам. Възхищавам се на творбите им, възхищавам се на умението им да се изразяват така компактно. В няколко реда да кажат толкова неща, които по друг начин биха били изразени в по-повечко изречения. При това в музикален ритъм. Поезията е преходът от словото към музиката.

   Усещам поезията на Камелия близо до мене, но тя не е аз, тя е отделна, различна от мене вселена от чувства, мисли и вълнения. Отговорите, които са там са отговори на нейните въпроси, но не на моите.

   Камелия е голям творец, заслужава да се изучава в часовете по литература и аз искрено и го желая!

   ...Та чета си нейната, 8-ма за сега стихосбирка, но зациклих на едно от стихотворенията. Не защото не ми е интересно, не защото не го разбирам, а защото мислите ми упорито се изнесоха в друга посока. Тази, в която се запитах колко грешки допускаме заради емоциите си. И колко повече правилни решения бихме взимали отстранявайки емоциите от действията си. Ех, да можехме да я чистим, някак си от себе си, особено когато най-здраво ни е обсебила! Колко грешки бихме избегнали!

   ...Колко много хора използват емоцията като оправдание за действията си! Ако не са в емоция - нямат смелост. Емоцията им доставя някаква сила за инициатива. А колко много хора действат постоянно посредством емоцията си, която по-често е негативна!Дори и в обикновен ежедневен разговор. Прави впечатление, че дори я търсят тази негативна емоция. Чувстват се в свои води като я намерят. А който търси - намира, нали?
   Емоцията не води по верния път,тя заглушава гласа на разума, а също и вътрешния ни глас. А вътрешният глас не е емоция. Той е увереност в правотата си. Емоцията затова е емоция - да вдига шум, да привлича внимание, да се налага, но коварно да отклонява от верния път.

   Господи! Излиза, че тези които са в перманентна емоция постоянно са в грях.

   Емоцията е тази, която ни прави хора, но тя е същата, която ни прави и грешници. Човекът е грешен, казват? А ако се абстрахира от емоцията?...Господ ни е направил грешници като ни е пуснал в емоцията. Дали това са познали Адам и Ева под дървото?!? Първоначалната емоция. От тогава добре е еволюирала. Алчността например, също е емоция. Трудно контролируема. Като всяка друга. Завистта, ревността, злобата, яростта, желанието...да не продължавам. Любовта, веселието, радостта дори...
   Ха!...Емоции...
   Господ не греши.
   Обаче.
   Направил ни е по свой образ и подобие, ама е вложил и творчество. Като залог за размножаване. Иначе творението му отива по дяволите. И ние добре се представяме. Справяме се със задачата.

на мен ми беше интересно!

И на мен ми е интересно. :)

Не се грижи за тези които са с перманентна емоция. Природата си знае работата. Мисля, че всичко опира до възпитание и култура. В много случаи амбицията не означава емоция, а копнеж за постигане на целта. Ели23 хубави мисли ни представяш. Караш ни да се замислим за нататък. Поздрави. Бъди жива и здрава....

Поздрави и от мен!