Ей, абе ние, хората, забравихме ли да се пооглеждаме отвреме-навреме?!? Даваме ли си сметка в какви разговори си губим времето? Защо, изобщо, е необходимо да лицемерничим? Защо си въобразяваме, че доставяме някому удоволствие като му говорим нелепици и неистини. А той,слушащия, дали изобщо ни вярва или го смята за част от етикета? И се пънем да изглеждаме добре възпитани като ръсим нелепици и безмислени любезности? Какво си мислим, че правим! Ах,колко сме мили и приятни!Ах!...Ония отсреща - също. То са прегръдки, то са целувки (не баш), то са ласкателства! Ужас! И живеем в тази зле режисирана измишльотина, в тази куха, глазирана тъпня...А още по-ужасното е, че това се котира.
   Изобщо, на някой минава ли му през ум, колко много объркваме живота си във всичкия този фалш?    А! Споменах доброто възпитание. Ми то никак не се връзва с лъжата. Ама никак дори. Лицемерието, ласкателствата, любезностите...какво са всъщност? Угодничене, сервилност, лукавство...к’во общо има това с доброто възпитание, моля? Но нали...друго си е да се стараем да се харесаме, да се държим лицеприятно, да бъдем като другите.
   Аау, каква рокля (ама колко смешно ти стои)! И лакът на ноктите с тези изящни рисунки (бездарна цапаница)! Божичко, колко си отслабнала (ама пак си си дебела)! Как е детето в училище (малкото идиотче с двойките)...майка ти оздравя ли (дъртата кобра)? Новата кола върви ли (как па не и стана нещо най-после)?...
   Ако си носим по един ибрик в торбичката,поне ще има някаква физическа полза като речем да го ползваме. Пък и благодарност. А благодарността е едно от най-благородните чувства. Обратното на завистта. Как ли ни е балансът благодарност - завист? Това всеки сам може да прецени за себе си. А от там да сметне колко му е човешкото приличие.
   Чудим се за какви глупости да си говорим та да поддържаме някакъв разговор. Като този за времето. Някои го смятат за изискано, а то всъщност е наличие на посредственост, на празнота - там по-горе, зад челото.
   Истински интересните разговори винаги могат да съществуват, да се развиват, но ако не се страхувахме да изразяваме себе си, също и да разкриваме себе си.Само че за това се иска смелост. Смелост!
   На мен всичкото това не ми харесва и не ми пука на кого му харесва!
   Всъщност времето навън е...зимно.

Често ми идва на ум една приказка на дядо ми, че всичко на този свят било напразно. Животът не е сложен а ние сами си го правим сложен. Поздрав ....

Maйстори сме в усложняването му.А всичко е толкова просто!

Такова е естеството на някои хора - плуват в свои води в лъжата - истината ги плаши или пък направо я мразят...

Страшна си е.А като е страшна е и омразна.