Божурът е цвете, билка и подправка. Не са изследвани изчерпателно неговите лечебни качества, но и това което знаем за него може да ни послужи. Обикновено се ценят изключителната красота и декоративна стойност на ярките цветове и изящно нарязани листа.
Божурът (Paeonia anomala) е многогодишно растение достигащо на височина 40-100 cm, с мощно коренище, хоризонталните корени на което образуват вретеновидни клубени. Цветовете на повечето видове са кичести и се появяват обикновено април-май. Достигат ширина 10-13 cm в диаметър. Божурът образува многобройни черни семенца. Отглеждането на растенията е лесно и непретенциозно. Не се нуждае от богата почва, а намаленото огряване не му пречи. Може да се развива под дървета и храсти. В природата някои видове божур растат в сенчести хвойнови гори и гори с листопадни дървета, както и по поляните. Предпочита умерено овлажняване, а при поливане запазва влагата в своето мощно коренище. Размножава се чрез разделяне на коренищата, като се спазва една подробност – от връхните пъпки до повърхността на почвата да има разстояние поне 4 cm. Разделянето може да стане както рано напролет, така и на есен. Това е цвете, което лесно се адаптира към новите условия след разделяне на коренищата (лесно се прихваща) и рядко загива при тази операция. Божурът е студоустойчиво растение и вирее даже в Сибир. Зимуващите пъпки са разположени обикновено под почвата, което спомага за тяхното успешно презимуване. Размножаването може да стане и чрез семена, но това е по-трудно и има някои тънкости, които усложняват операцията.
За лечебни цели коренищата на божура се използват след 3-4 годишно отглеждане. На есен за изкопаването на коренищата се правят траншеи с лопата. Придържайки растенията за листата, те се изваждат и се освобождават от почвата. Може да се отрязва до 2/3 от размера на коренището. За по-бързо калусиране, мястото на отрязване на коренищата се напудрят с дървесна пепел, а траншеите се засипват с почва. Така растенията не боледуват при това отрязване и бързо се възстановяват.
Коренищата на божура притежават ценни лечебни и хранителни качества. Те са спасили много хора от глад през войните, използвани вместо картофи, за варене на каши и за брашно. И сега в някои райони на света се използват за тази цел.
Божурът съдържа в коренищата си 10-13% захари (основно във вид на глюкоза), около 79% нишесте, 1,5% ефирни масла, витамини, органични киселини, дъбилни вещества, ароматни съединения и флаваноиди. Семената съдържат около 29% масла. Божурът принадлежи към една немногочислена група адаптогени (естествени регулатори на имунната система), приемането на които значително ускорява възстановяването на организма след изтощаване или боледуване. С тях по-леко се приемат радиоактивните лечения и лъчетерапията, а благодарение на коренищата от божур хората по-малко се разболяват при стресови ситуации и тежки физически натоварвания.
В официалната медицина се използва 10%-ова настойка от коренища на божур, приготвена от 40 градусов спирт. Използват се по 30-40 капки 3 пъти на ден преди ядене при невротични състояния, безсъница и други нарушения на нервната система. При такова лечение се подобрява съня, изчезват болките в главата, увеличава се работоспособността. Обикновено настойката се приготвя като 120-130 g пресни коренища се нарязват на ситно и се заливат с 0,5 литра водка или друг алкохол. Тази смес престоява на тъмно не по-малко от три седмици, като постоянно се разклаща. Не са отбелязани в медицинската практика противопоказания при използване на тази настойка. Не се препоръчва само за бебета, тъй като няма подробни изследвания пък и е алкохолен извлек. За лечебна цел може да се използват до 4-5 чаени лъжички, а с профилактична цел – 3 лъжички на ден. В народната медицина тази настойка се използва и при кашлица, жлъчни заболявания и епилепсия. Препаратите от божур действат пагубно на протозоите и притежават бактерицидни, обезболяващи и противовъзпалителни свойства. Използват се и против гърчове. Регулират нормалното отделяне на солна киселина в стомашния сок и се използват като антидот при отравяния. В китайската медицина божурът е част от противораковото лечение, а в Монголия се използва при лечение на бъбреците и черния дроб. Тибетската медицина препоръчва божура при нервни, стомашно-чревни и респираторни заболявания, бъбречни заболявания, заболявания на дихателните пътища и белите дробове, при малария, треска, метаболитни нарушения, както и при регулиране на мускулите на матката при раждане. В нашата народна медицина отварата от божур се използва при заболявания на стомашно-чревния тракт, болки в стомаха и червата, за лечение на гастрит с ниска киселинност и язва на стомаха. За тази цел се приготвя следната отвара: - 1чаена лъжичка счукани корени се заливат с 2 чаши гореща вода, ври 5 минути, прецежда се след изстиване и се пие по половин чаша 3 пъти на ден, 20 минути преди ядене. Същата отвара може да се пие и за лечение на анални фисури. В Далечния Изток и Корея е известна рецептата „блюдото на жениха”, даваща много сексуална енергия. Тя се приготвя от 60 g настойка от коренища, 150 g месо (телешко), 2 средно големи глави лук, щипка сол и не много вода. След сваряване на месото, приготвената супа се охлажда и се изяжда веднага.
Дали ще се наслаждавате на чаровното цвете, дали ще се възползвате от неговите лечебни или хранителни качества е само ваше право. Ние ви поднасяме едно прекрасно създание на природата, с което ви казваме: „Бъдете здрави и вдъхновени”!
