...Една съществена характеристика от профила на простащината е реагирането чрез емоция, дори и на най-несъществените случки и събития. Тя простащината не е достатъчно самоуверена и не усеща тежестта  и налагането си в дадената ситуация, ако я няма емоцията. От което следва, че ако искаме простотията да не ни личи, просто и лесно е - не показвай емоция! Но все пак има и вариант да не влагаме емоции не поради тази причина. А поради нек"ва друга. Примерно защото още преди отдавна сме осъзнали, че емоцията в ежедневието не помага и задължително пречи, като създава бели и трудности. А и често се срамуваме от нея впоследствие. Да го кажем по по-убедителен начин : - добре е да запазваме самообладание като гаранция за вземане на правилни и своевременни решения.
    Какво правим, ако насреща ни се изрепчи с всичката си ярост някой разгневен  и недоволен?!? Включим ли се в неговата вибрация ще се произведе един съвърщен скандал, от който ползата е за никой от двамата. Да не говорим, че и до някаква истина е трудно да се стигне. Но пък се натрупва злоба и в двете враждуващи страни. Да има!...
    Изпадаме внезапно в опасна ситуация...ако не запазим самообладание за да реагираме адекватно, а се поддадем на страха, струва ми се, резултатите ще са различни.
    За ония емоции, предизвикващи завистта ни...какво градивно и полезно има пък там!?!
    Ще речете тогава защо ни е дадена тя, емоцията!?! Е има защо. И то много има. Нали сте се досетили вече, че любовта без емоция е трудна любов. Трудно и е да съществува. В любовта има място. Но не само там. В изкуството също. Представяте ли си изкуство без емоция? Не че няма такова нещо. Има го и то много го има. По същата причина, по която е възможна и любов без емоция и това винаги е била сметката. Ала каквато и сметка да ръководи едно творчество, то не е истинско, не докосва публиката и бързо умира. Но има печалба от него. Да, ама няма изкуство вътре, което подлага на съмнение стойността му като творческа изява. Любовта твори.
    Представете си песен, изпята без вложена вътре емоция и същата песен изпята с много емоция. Е кое изкуство е по-изкуство!?! Или стих, изписан със силна емоция в сравнение с такъв, който е само в рима. Картина, от която лъха емоционалното вдъхновение на художника или правената по поръчка такава... Музикално изпълнение, в което музикантът гори с музиката си или такова, което бърза да изсвири по-скоро щот има и друга работа. Още примери всеки може да добави.
    Вярно е, че не всеки умее да се изразява чрез изкуство... но на всеки му се е случвало да се изразява чрез любовта. Нали?
    Емоцията е велик Божи дар, дума да няма. Както с всичко останало, обаче е добре да имаме усет къде точно да я пускаме в действие и къде да я възпираме. Воля и самоконтрол. Не е лесно! Но си струва!