Като да ми се струва, че не сме достатъчно откровени със себе си? Да, със себе си. А баш там не бива да е така. При положение, че искаме да сме си полезни, разбира се. Особено когато страдаме. Баш тогава е нужно да сме напълно откровени. Защото това е начинът да излекуваме страданието си. Да! Страданието се лекува с пълно откровение. Отново и отново, докато спре да се появява. С отворени очи към истината. Друг е въпросът, че ако виждаме Истината, няма да сме нещастни.
      Защо страдаме? Заради желанията си и единствено заради тях. Друга причина?!?!?Ако съзираме друга такава, то е бягане от истината, заблуда. Колкото по-глупави са желанията ни, т.е. колкото са по-далече от истината, толкова по-силно усещаме страданието. Те ти индикация! Колкото по-нещастен се чувстваш - толкова повече си затънал в собствените си заблуди и глупост. Еврика! :) И к’во от това? Пак ще си страдаме. Щото често ни е по-добре там, в страданието, по причина че се страхуваме от истината. Да, ама един бегъл, ама и трезв поглед ни показва, че заблудата е много по-страшна, макар че си я обичаме. Е, те тая глупост баш, явно ни е нужна, щом Господ ни я е пратил и ни държи в нея…Ако успеем да направим разбор на мераците си с нужната откровеност и честност към самите себе си, вероятно ще видим истината, от която бягаме. Бягаме, там, в заблудите си. Там, в нашите си, добре познати и уютни заблуди, но също и там, където си страдаме. Страдаме си сладко, щото то, страданието отнема силите ни, омаломощава ни. Отнема най-вече тази сила, която може да събере мислите ни, така че да погледнем към себе си с очите на реалността…Не искаме да страдаме, а ни е хубаво, някак си, там вътре. Който иска - да се бори! Който не ще - да си стои там вътре в страданието и да чака нещо да се случи, е те така, от нищото. Пък докато чака, ако страданието не го е повредило необратимо, има възможност да се оплаква, да недоволства и да му е приятно сигурно в познатата ситуация. Ако ли не - да прекрачи. Да стъпи на твърда почва, освобождавайки се от блатото на красивите си и сладки, лично сътворени въображаеми мераци. Има избор. М?!?