Потребността от любов...За нуждата ни от нея...Тази потребност,принуждаваща ни да търсим другия човек! Защо го правим така,та толкова настървено се стремим към близостта на другия?...Топлота? Разбиране? Ласки? Секс? Докосване? Подкрепа? Съпричастност?...Не само!...Това са по-скоро елементи и оправдания за нашата потребност. 
    Желанието да даряваме любов,или да получаваме?...Какво точно е това нещо любовта? Обичаме какво? Обичаме да обичаме или обичаме да ни обичат?
    ...А очакванията,свързани с нея,а заблудите?...А изтрезвяването след това?...Винаги е болезнено,и то заради очакванията,голяма част от които се оказват илюзии... Очакваме...ала понякога напразно? Какво правим тогава?...Страдаме и отрезвяваме... Болезнено е!
    Съмърсет Моъм дава част от отговора на това за какво ни е дадена тя-" Любовта е мръсен номер,който ни бива погоден с цел продължаването на рода"- ще рече Божията промисъл за да не се затрием като популация. Но дали е само това...?Като че не само...Това е още едно оправдание,но коя е истинската причина?
    Имаме нужда някой да бъде близо до нас. По-често конкретна личност. Но защо? Нито една личност не може да ни даде всичкото,от което се нуждаем. От какво се нуждаем?...От любов?...Какво точно е любовта?...Да открием себе си, да бъдем себе си?...Да се самодоказваме чрез любовта на другия?...Да търсим значимостта си в любовта на другия?..Може би...
    Когато сме обичани се чувстваме много значими,силни и самоуверени. А после?... Щото няма нищо вечно под това небе. Пясъчните кули рухват и често за това търсим вината в другия,че е по-лесно.
    Като че ли всичката тази работа опира до нуждата ни да сме нещо по-специално от другите...А то всички ние на тази Земя сме един бичим. Разликата е само в това,че някои са стигнали до по-задълбочено самоосъзнаване.
    А иначе хубаво нещо е любовта. Красиво,вълнуващо, извисяващо,доближаващо ни до Всевишния...
    И инстинктивно постоянно я търсим. А колкото повече я опознаваме,толкова повече красота съзираме в нея. Следователно толкова повече ни привлича. Но и това не покрива въпроса…
    Нуждаем се от определен човек в даден момент,защото усещаме празнина някъде в нас,която само той запълва - с присъствието и с любовта си. Но защо сме отворили тази кухина там,за да има нужда от запълване? Защо сме сторили това място в себе си за друг човек? Излиза,че нещо в нас не ни достига,за да се усещаме пълноценни. Излиза,че не сме цели,когато сме сами. Излиза,че трябва да живеем в общност,да се свързваме като в пъзел. За да напълним картинката. Излиза,че трябва да сме сплотени,може би за да сме по-силни. Може би това е мисията ни!?!
    ...Да подредим пъзела,за да се изясни картинката. Картинката,която ще се провиди единствено посредством любовта. Любовта е път,нашият път. Пътят!

                                                                                    26.12.2009