Ние :: Когато любовта си отива

   Когато любовта си отива от сърцето, е много тъжно. Боли! Отива си нещо красиво и топло. Вярно, илюзия е, но красива! И необходима. Необходима за душевното ни здраве.
    Човекът, когото сме обичали може да е до нас и да остане до нас докато сме живи, но любовта защо си отива? Отива си предизвикана от обстоятелствата, в които е поставена.
А как се живее без любов? Е да, освободени от една илюзия. Но без илюзии как се живее? Трябва да си прекалено вкопчен в материалните радости за да го живееш този живот без любов. Но не всеки го умее това живеене. И не всеки го желае.
    Да! Ще се появи нова любов, но това не е утеха, когато си отива старата. Тя винаги е толкова красива! Тъжно е!
    Наистина има толкова много неща за обичане. Когато ни гали пролетната топлина, растенията когато са се раззеленили, всичко е толкова красиво и ни изпълва с щастие... Вървя, поемайки от пролетната красота и топлина, мислейки си, че един ден ще трябва да я напусна тази красота, в която сме турени по време на нашия живот. Ние, българите, сме облагодетелствани откъм тази хубост.
    Красотата е еманация на светлината, а светлината е живот. Светлината е това, което ни осигурява всичко необходимо за да сме живи. Светлината е любов. Чрез светлината Господ изразява любовта си към нас, чрез нея ни обича. Чрез красотата на любовта. Е, бърза е светлината! Ако не се движи с тази си скорост, няма да е тази,която познаваме. Бързината, с която неуловимо и очарователно ни обича, И животът е движение. Спира движението - спира животът.
А любовта? Любовта е двигател, мощен двигател за да се движим, за да живеем. Без този двигател какво правим? Какво правим?

Нагоре