Чудя се защо толкова много се страхуваме от това да ни одумват! Не разбирам какво му е лошото! И защо толкова много жени, а и мъже също, се дразнят от това, че някой си бил говорил нещо си, в което са замесени като участници. А колко скандали стават заради това! - излишни разправии, от които има само вреда и никаква полза. Че к’во толкова! Па да си говорят! Щом им е интересно! Да не забравяме, че културните интереси на огромната част от човечеството се ограничава точно до одумките. Да ги разберем! Всеки има нужда от културни занимания, за да се откъсне за малко от битовите грижи и ежедневието.

   Разбира се, че колкото по-интересна и нетрадиционна е една личност, толкова повече ще бъде коментирана. Това дори е ласкателно, прави ѝ чест. Е, те тези с културните интереси няма да ѝ го споделят, защото най-вероятно не я разбират и рискуват да се покажат некомпетентни. Но щом отделят време за нея в разговорите си, са се впечатлили сериозно от въросната личност. Трябва да сме благодарни на клюкарите, а не да се дразним.

   Аз съм разрешила на колегите и познатите си да разговарят за мене свободно. Разрешила съм им дори да си измислят като го правят. К’во ли пък толкова ще измислят! Щом им е интересно и се обогатяват духовно, пък влагат и творчество, нека! Защо да пречим на хората да развиват въображението си и логическите си възможности! Не трябва да се пречи на развитието! Пък логиката е изключително нужна на клюкарите. Благодарение на нея успяват да достигнат до умопомрачителни умозаключения на базата на незначителна случка.

   Ама някой си щял да си помисли нам к’во си! Па да си мисли! То това мислене опира до индивидуални възможности и разбирания. Всеки интерпретира събитията според това, което познава, вижда и разбира. Колкото - толкова! Един познава, вижда и разбира повечко неща, друг по-малко, трети още по-малко...Разнообразие, колорит.

  Та, не разбирам к’во му е страшното да ни клюкарят! Е, вярно, одумките обикновено са съпроводени с озлобление и задължителна завист, но все пак хората са такива каквито са. Ние нямаме право да променяме когото и да било, нито пък ни е дадено да го можем. Възможно е да се заблуждаваме, че можем да накараме някой да се промени, но това не означава, че ще ни се случи да го постигнем.

   Пък и всеки един от нас се нуждае от усещане за значимост. Всеки желае да е с нещо важен, значим, по-важен и по-значим от някой друг. Може би одумките помагат за малко. То си е вид терапия. Одумвайте, братя и сестри когото ви падне! Това помага при комплексираност, страх, усещане за малоценност, неудачност, безпаричие, пасивност... Поне за малко помага. Е, не лекува, но все пак е нещо. И е приятно занимание, доставя удоволствие. Защо да пречим на другите да се радват на това, което могат!