- Те ше ми кажат на мене, че съм на 50 години!
    - Кои те? - пита една колежка, която е с една година по - млада - кой те обиди така? - казва възмутена тя.
    - Наборите - отговарям аз - канят ме на наборна среща, че сме били навършвали, видиш ли, през тази година петдесет. Те ше ми кажат на мене колко години навършвам!
    -Така де! И моите набори ме канят. К"во ще правя с тия дъртаци? И то по обществените заведения.
    -Те ше ми кажат на мене, че съм на 50! Пък и 25 лв. ми искат за куверт! Тоалет ли ще ми купуват за тези пари! 25 лева! 50 години! Айде бе! И к"во? Да си говорим за семейно положение, деца, някои от тях вече имат и внуци, за съпрузи и за това к"ви велики специалисти сме в службата, кой кога ще се пенсионира и по какъв начин ще се възползва от пенсионната реформа. О-о, сигурно и за пари ще трябва да си говорим. То без пари и сметки става ли разговорка! Земетресение, дъждове...времето така или иначе никога не може да ни угоди...Мъжете ще се напият, готините ще се напият готино, другите просто ще се напият. Жените ще се надпреварват да се хвалят и изтъкват. Същевременно ще се навъртат около мъжете, белким получат нек"во внимание.
    Да! Има емоция, има радост. Все пак под едни звезди сме родени. Има и близост, и прилика в манталитет и поведение. Времето, в което сме расли и изграждали системата си от ценности е било едно за всички. Музиката, която сме слушали, списанията, които сме чели, филмите, които сме гледали, културната среда, от която сме попивали ни е оформила с характеристики, които поне малко ни обединяват като общност и разбира се ни отличават от другите, раждани в други години. Затова  е приятно да сме заедно, не само заради носталгията по младежките емоции, а и заради усещането за общност и съпричастност.
    Хубаво е да пазим емоцията, младежкото вдъхновение, интереса към новото и непознатото, вярата в хората около нас! Защото алтернативата е затъване в материя и сметки. А сметките не ни правят щастливи, но затова пък ни озлобяват.
    Нека се стремим към нещата, които ни радват и вдъхновяват! Нека не губим усета си към тези потребности, които изпълват живота ни със смисъл, чрез които усещаме, че живеем и че си струва да го правим!
    Това добре, но защо те ше ми казват на мен, че съм на 50? М?