Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.12.2015 20:01 -
Страхът
Автор: eli23
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1154 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2015 20:03
Прочетен: 1154 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 19.12.2015 20:03
Ако нямаш воля да пребориш собствения си страх, с какво, по дяволите, би бил способен да се пребориш в този живот!
Страхът е начин да не приемем себе си, начин на неприемане на собствената ни същност.
Далеч съм от идеята, че е възможно съществувание без наличието на страхове. Има ги. Предпазват ни от недообмислени постъпки. Но когато страхът се явява бариера, спирачка на нашето действие, тогава този страх е пречката да усещаме живота. Как да се радваш на живота и на себе си, когато си натъпкан със страховете си. Как да си благодарен на света и на хората наоколо, ако си скован от страх, съответно и недоверие. Как да вървиш смело по пътя си, ако зад всеки ъгъл подозираш опасности?
А колкото си по-затънал в страховете си, толкова по-голяма е потребността ти от хора около теб. И така се заобикаляш с някакво постоянно присъствие, в което споделяте страховете си и недоволствата от външния свят. Сигурността на познатото.
Страхът се ползва и като оправдание: "Ми, страх ме е!" - и то с тон, неподлежащ на обсъждане. Оправдание за бездействие, за мързел, за отлагане. Оправдание да стоиш на това място и да не мръднеш, т.е. да не живееш - там в твоето си затворено пространство от стени, хора и вещи, сред които търсиш някаква измамна сигурност. Макар страхът успешно да похабява тази сигурност. А и животът не ни оставя в нашето обкръжение, той ни изкарва навън, защото това е той, защото той е там.
Да! Знам, че много хора, особено мъжете, не признават страховете си. Дори и пред себе си. Превръщат ги в агресия, в грубост, в язвителност, в горделивост или пък в подлизурство, в угодничество, в доброта, във всезнайство. Само че всичкото то е от страх и несигурност.
Как един човек, воден от страховете си да бъде човечен, да проявява човещина!Мислите ли, че възможно? Би го направил само от страх и сметка, но не и като вътрешна потребност. Той даже не знам дали подозира за съществуването на такава потребност - да ръководиш ежедневно постъпките си от човещина и човеколюбие. С наличието на страха не става, някак си.
Замисляли ли сте се, че всичката лошотия на този свят идва от страхът у хората. Страхливият човек се чувства пренебрегнат, недооценен, прецакан и съответно се озлобява и гневи. Затворен там, в това си състояние, няма как да не измъдри някоя лошотия. Много големи злини са излизали на бял свят те така.
Как да се справим ли?
Ами следвайте стремежите си, вървете смело по пътя напред, защото това е вашият път. Един път е добре да се извърви смело, въпреки страха, защото ако само стоиш на старта и се каниш да тръгнеш, той ще продължава да стои пред теб като неизвървян път. Но твоят път трябва ти да си го извървиш. Той си стои пред теб и ще те чака. Със или без страх трябва да минеш по него. За да продължиш напред. Ако искаш...
Откъде се взимат страховете ни? - От нашите мисли, сами си ги създаваме. Вярно и друг може да ни ги създаде, в т.ч. популярните ни медии, чиято основна, сякаш, задача е точно тая - да ни вменява страхове. И успява. Оказва се лесно податливи сме на тези внушения, до такава степен, че се пристрастяваме и сами си търсим и намираме страшните новини.
Този страх, твоя си, може да бъде унищожен единствено в твоите мисли, защото той съществува единствено благодарение на тях. Унищожи тези мисли, твое създание са! Ти единствен можеш да се справиш с тях, да направиш така, че да ги няма. Ако не ги създаваш, няма да ги има. Преставаш да мислиш за страха и той спира да съществува - звучи просто. Бори се с мислите за страховете! Тази борба води до завидни успехи. Идва време, в което сам се чудиш как си успял. Тази борба, обаче не свършва. Страхът по един или по друг начин напомня за себе си. Но ние вече сме превърнали борбата с мислите за страха в начин на живот. И това вече не е борба - то е начин на живот. И това е нашият живот! Вълнуващ и светъл е - вярвайте ми! Изпълнен е с постигнати мечти и желания, със светлина и удовлетворение, с радост и благодарност. И когато стигнем до там, че да живеем с благодарност и чрез благодарност, тогава нещата се подреждат по нашия начин, често неочаквано и става така, както в най-смелите си мечти сме ги виждали, че и повече. Преборените страхове ни даряват със самоувереност, самочувствие и сигурност. Да, сигурност. Сигурност, че каквото и да се случи ние владеем ситуацията и себе си, дори и най-непредвидената такава. Преборените страхове ни даряват с увереност, че събитията се развиват в наша полза и за наше добро. И наистина е така!
...Само че ако желаем да ги преборим. Сами избираме...
Страхът е начин да не приемем себе си, начин на неприемане на собствената ни същност.
Далеч съм от идеята, че е възможно съществувание без наличието на страхове. Има ги. Предпазват ни от недообмислени постъпки. Но когато страхът се явява бариера, спирачка на нашето действие, тогава този страх е пречката да усещаме живота. Как да се радваш на живота и на себе си, когато си натъпкан със страховете си. Как да си благодарен на света и на хората наоколо, ако си скован от страх, съответно и недоверие. Как да вървиш смело по пътя си, ако зад всеки ъгъл подозираш опасности?
А колкото си по-затънал в страховете си, толкова по-голяма е потребността ти от хора около теб. И така се заобикаляш с някакво постоянно присъствие, в което споделяте страховете си и недоволствата от външния свят. Сигурността на познатото.
Страхът се ползва и като оправдание: "Ми, страх ме е!" - и то с тон, неподлежащ на обсъждане. Оправдание за бездействие, за мързел, за отлагане. Оправдание да стоиш на това място и да не мръднеш, т.е. да не живееш - там в твоето си затворено пространство от стени, хора и вещи, сред които търсиш някаква измамна сигурност. Макар страхът успешно да похабява тази сигурност. А и животът не ни оставя в нашето обкръжение, той ни изкарва навън, защото това е той, защото той е там.
Да! Знам, че много хора, особено мъжете, не признават страховете си. Дори и пред себе си. Превръщат ги в агресия, в грубост, в язвителност, в горделивост или пък в подлизурство, в угодничество, в доброта, във всезнайство. Само че всичкото то е от страх и несигурност.
Как един човек, воден от страховете си да бъде човечен, да проявява човещина!Мислите ли, че възможно? Би го направил само от страх и сметка, но не и като вътрешна потребност. Той даже не знам дали подозира за съществуването на такава потребност - да ръководиш ежедневно постъпките си от човещина и човеколюбие. С наличието на страха не става, някак си.
Замисляли ли сте се, че всичката лошотия на този свят идва от страхът у хората. Страхливият човек се чувства пренебрегнат, недооценен, прецакан и съответно се озлобява и гневи. Затворен там, в това си състояние, няма как да не измъдри някоя лошотия. Много големи злини са излизали на бял свят те така.
Как да се справим ли?
Ами следвайте стремежите си, вървете смело по пътя напред, защото това е вашият път. Един път е добре да се извърви смело, въпреки страха, защото ако само стоиш на старта и се каниш да тръгнеш, той ще продължава да стои пред теб като неизвървян път. Но твоят път трябва ти да си го извървиш. Той си стои пред теб и ще те чака. Със или без страх трябва да минеш по него. За да продължиш напред. Ако искаш...
Откъде се взимат страховете ни? - От нашите мисли, сами си ги създаваме. Вярно и друг може да ни ги създаде, в т.ч. популярните ни медии, чиято основна, сякаш, задача е точно тая - да ни вменява страхове. И успява. Оказва се лесно податливи сме на тези внушения, до такава степен, че се пристрастяваме и сами си търсим и намираме страшните новини.
Този страх, твоя си, може да бъде унищожен единствено в твоите мисли, защото той съществува единствено благодарение на тях. Унищожи тези мисли, твое създание са! Ти единствен можеш да се справиш с тях, да направиш така, че да ги няма. Ако не ги създаваш, няма да ги има. Преставаш да мислиш за страха и той спира да съществува - звучи просто. Бори се с мислите за страховете! Тази борба води до завидни успехи. Идва време, в което сам се чудиш как си успял. Тази борба, обаче не свършва. Страхът по един или по друг начин напомня за себе си. Но ние вече сме превърнали борбата с мислите за страха в начин на живот. И това вече не е борба - то е начин на живот. И това е нашият живот! Вълнуващ и светъл е - вярвайте ми! Изпълнен е с постигнати мечти и желания, със светлина и удовлетворение, с радост и благодарност. И когато стигнем до там, че да живеем с благодарност и чрез благодарност, тогава нещата се подреждат по нашия начин, често неочаквано и става така, както в най-смелите си мечти сме ги виждали, че и повече. Преборените страхове ни даряват със самоувереност, самочувствие и сигурност. Да, сигурност. Сигурност, че каквото и да се случи ние владеем ситуацията и себе си, дори и най-непредвидената такава. Преборените страхове ни даряват с увереност, че събитията се развиват в наша полза и за наше добро. И наистина е така!
...Само че ако желаем да ги преборим. Сами избираме...
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика