Не се свиква лесно със самотата, особено ако някой е напуснал живота ти наскоро. Дори и сам да си стимулирал това напускане, нужно e време да започнеш да се наслаждаваш на самостоятелността си, респсективно на свободата си. Чувстваш се ограбен откъм топлота и уют. Макар че да се решиш да разтуриш една връзка, точно топлотата и уюта не са ти достигали. Тъгата много обича да се настанява там, където е имало раздяла и допълнително натежава в и без туй нелекото състояние. Лишаването от секс увеличава тъгата, а намалява усещанията за сигурност, топлота и радост. Има много начини за придобиване на радост, но след раздяла са невидими. Човек е склонен да се привързва към някой, да се уповава и да разчита на него.
    Самотата изостря нуждата от материални придобивки чрез усещането, че те ще ни дадат топлотата, която ни липсва. То затова сигурно старите моми и ергени са толкова зависими от материалните си ценности. Страстта по пътешествията се изостря, сякаш там е топлината или може би наситеността на впечатления подтискат усещането за самота.
    От друга страна човекът до тебе ти е ограничител на желанията и стремежите. В този случай партньорът се явява заместител на различните ти стремежи към свобода. В такъв период осъзнаваш какво дава наличието на партньор, но пък знаеш и какво отнема. Любовта дарява душевна топлота, но при положение, че сме успели да я съхраним във връзката. Добре е да се чувстваш обичан, но истинската топлота е когато и ти обичаш. 
    Давам си сметка защо моите мъже не ми позволяваха да бъда себе си. Опитваха се да ме обсебват и контролират. Посредством техните си ценности и приоритети се опитваха да достигнат до моето разбиране за живота и хората. Страхуваха се да ме оставят сама на себе си. Не знаеха какво означава. Или си мислеха, че знаят и то им се струваше много страшно. Необяснимото плаши. От друга страна пък това им образуваше комплекси и всеки един от тях ги избиваше по някакъв начин, но задължително неприятен и тягостен за мен. А се чувствах обичана. И бях обичана. То точно затова бяха вторачени в мен, ревнуваха ме и се опитваха да подтискат самочувствието и настроението ми. Опитваха се някак си да ме поставят на едно ниво със себе си без точно да разбират какво означава това. Чувстваха се несигурни с мене. Но не ме изоставяха. И аз ги изоставях без капка съжаление и колебание. Не ми вярваха. Как да повярваш на човек, който не можеш да проумееш!
    През доста трудности трябваше да премина, за да достигна до тези мисловни проблясъци. Дали е точно така или не, не е толковва важно, така го усещам в този момент след скорошното разтуряне на поредната ми връзка.
    А приятелите ми ме приемат такава, каквато съм. Защото нищо не рискуват.
    Целта ми е да бъда себе си, да преодолявам препятствията със замах, да живея с вдъхновение, да достигам стремежите си. Това са искрените ми пожелания към всички мои читатели и към всички хора, които поне малко уважават себе си. Амин! 

                                                                                                  19.XI.2007г.

ти е в живота винаги, защото мъжете не харесват жените със силни характери.
Правилно си отбелязала, че при това положение мъжете губят своята роля
на глава на семейството/приятелството. Поставяш го в положение под чехъл, при което го унижаваш по този начин. Не искам да споря, но приказката ,, всяка жаба да си знае локвичката" не е напразно казана от народа. А еманципацията още повече допринесе до тази ситуация.
Мъжемелачките винаги остават сами и се чувстват самотни в живота си!

Това е писано преди осем години, след раздяла. Щастливи - да! Приятелите ми се държат различно и са ми приятели във времето. Партньорите се оказват временно там.