- Несправедлив е този свят!
     - Мислиш ли? А дали с неприятностите, които ни идват не си получаваме заслуженото? 
     - Аа! Не е така!
     - Кое? Че не си си заслужил гадостите ли? А защо идват точно при теб?
     - Защото светът е несправедлив.
     - А е несправедлив, защото на теб не ти харесва, нали? 
     - Е не е точно така. 
     - А как е? Друг греши - ти страдаш.
     - Точно!
     - Дали? А ти като грешиш кой страда?

     ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...


     Човек трябва да си понесе последствията за глупостта и заблудите си. То всъщност глупостта  е другото име на заблудата, действието вследствие дадена заблуда. Не че всеки не си носи последствията, но не ще да си признае. Щото така ще се наложи да признае и глупостта и заблудите си.

    Много е грешен пътят ни, прокаран от нашето его. Не стига, че му дадохме такава власт, ами и не смеем да не му се подчиним. И ни е срам да признаем грешките си, та да не го нараним. Щото егото е много лесно ранимо. Което ще рече, че е много несигуро в себе си, затуй изисква нашата безпрекословна подкрепа. Постоянна подкрепа. Неотменна подкрепа. Изисква я чрез заплахи и тормоз. Егото ни. Нашето его. И сме вътре в този капан. Доброволно. И го браним настървено. Сякаш, ако не го браним, какво? Какво би следвало, ако не следваме пътя на егото си? Ще ви кажа друг път, но ще ви дам жокер – следва да придобием най-ценното нещо за човека.

    Е ще трябва да си платим за гяволука по времето, когато сме го бранили. Да изкупим това грешно време. Какво е греха? – слабостта, да се поддадем на водачеството на егото си. Ще трябва да си платим за глупостта. Ще трябва да си платим за заблудите. И колкото по-скоро го осъзнаем и сторим, толкова по-близо сме до наградата.

    В този ред на мисли, желанията какво са? Проява на същото. Една от разнообразните хитрини на нашето его. Желания, стремежи и действията породени от тях. И в крайна сметка какво? Нови желания и т.н. в омагьосания кръг. Колкото по-силно е едно желание, колкото по-обсебващо е, толкова по-голяма е ролята на егото в него. И толкова по-заредено е с очаквания и заблуди. А заблудите, както казахме водят до глупави постъпки. До срам. До изкупуване на грехове.

    Не можем да избягаме от разплатата. А и не бива. Достойно е да я понесем. Да се почистим от дивотията и нечистотията, натрупана по време на силното желание. Да се почистим, та да започнем начисто. Да осъзнаем желанието си и ако то си струва и ако е добро за всички засегнати от него, да работим целенасочено и съзнателно, свободни от емоции. Свободни от притеснения и страхове, заредени с увереността за правда и добро. Тогава пътя за постигането му се отваря сам. Не се налага да насилваме събитията. Търпението е добродетел. Но търпението, което не е страх, а търпението, което е подтискане и контролиране на прибързаното желание. Там някъде ще усетим увереността и убедеността, че ето на – моментът е настъпил, моментът за действие. Той идва сам, стига да разчетем знаците. И ще дойде!