Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2017 23:18 - Зовът на сърцето
Автор: eli23 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 338 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 22.11.2017 08:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Следвам зовът на сърцето си учейки във факултета, към който съм се стремила несъзнавано от дълги години. Всяка сутрин влизам в сградата с благоговение и благодарност, че съм там.

     Следвам зовът на сърцето си съпреживявайки с човека, към когото то ме тегли. И да, там съм! Щастлива съм! Благодарна съм! В любовта и с любовта.

     Следвам зовът на сърцето си в пътешествията из непознати и търсени места. Места, зареждащи ме с красота и енергия.

     Следвам зовът на сърцето си с приятелите, които ми праща живота. Благодарна съм за всяка среща и всяко ново запознанство, защото всяко от тях е точно това, от което се нуждая и което ми дарява радост и щастие.

    Външна съпротива има. И винаги е имало, когато следваш зовът на сърцето си. Трудно е, но я преборвам. С любов. Защото защитавам най-ценното, което нося – зова на сърцето си. Успявам! И страдам. Но следвам пътя си. Сърцето ми ме води. „Съпротивата, всъщност, никога не успява“- Дийпак Чопра. И не се съпротивлявам. Просто следвам своя си път. Твърдо и непоколебимо. Нямам нужда от външни ориентири. Не се сравнявам и не се съревновавам с никого. А с мен се съревновават. Откакто се помня все се съревновават. Но аз отстоявам пътя си, следвайки сърцето си. Когато нещо иска да си тръгне от мен – пускам го. Понякога с много болка, понякога с облекчение. Но го пускам. С любов. Когато нещо си тръгне от мен се освобождава място за друго – по-добро и по-възвишено. Е, по-често аз си тръгвам. Не ме освобождават лесно, но си тръгвам. Освобождавам се от поредната зависимост.

    Пречки и трудности има. И то от хора, водещи се от егоизма и страховете си. От хора, вкопчили се в зависимостите си. От хора несвободни.

    Зовът на сърцето се нуждае от свобода. И има едно единствено строго изискване. Да бъдем в доброто. Само доброто отваря пътя на сърцето, то е неговият сигурен и уверен водач.

    Добро, свобода, любов. Троицата, отваряща пътя на твоето сърце, твоят път. Пътя на щастието ти. Съпротивата не вярва в щастието. Изпълнена е със съмнения, не го разбира. Дори се старае да го унищожи. Чуждото щастие я застрашава. Тя не му вярва. Търси в него нещо от собствените си сметки и страхове. А щастието не се нуждае от контрол. Ни външен, ни вътрешен. Изплъзва се от контрола и дарява свобода. Не контролира.

    Благодарност, смирение, щастие. Придобивките по пътя на сърцето. Светлината и топлината на пътя. Троицата в дар.

    Има и съкровища. Съкровища, които са неизменно там, но не се забелязват веднага. Съкровища в духа на приказните вълшебства. Съкровища, удовлетворяващи желания, осъществяващи стремежи, даряващи щастие. Троицата на съкровищата – любов към себе си, вяра в себе си и ред в хаоса. Тази последна троица отваря неподозирани врати, води по неподозирани пътища, разкрива неподозирани хоризонти. А там! Там благодарността се умножава. Там любовта се усилва. Там откриваш себе си, влизаш в себе си, усилваш себе си и си способен на чудеса. Там чудото е начин на живот. И го живееш чудно. Чудесата те водят, защото си им се доверил. Доверието е велико вълшебство. Във всичките му измерения. То променя пътища и животи. И винаги към добро.




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 279514
Постинги: 173
Коментари: 210
Гласове: 1648
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031