"Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." (Мат. 18:20)

    Нямаме щастливи връзки? Еми нямаме.
    Искаме щастие? А даваме ли?
    Липсва ни уюта на доверието? Но какво правим, за да го имаме?
    Искаме да ни дават? А какво даваме? 

    Дали ви харесва или не, но отдалечаването от Бога разрушава доброто във взаимоотношенията помежду ни. Единият от двамата в една връзка, този който пръв реши, че Бог не му е потребен поради някаква невяра, неудовлетворение или изкушение, бие сервиса. А началото дадено ли е, топката се предава като в тениса. Удряме топката забравили за Бога, отсрещната страна ни я връща с нарушена любов, отвръщаме ние с намалена любов, и все така.
    Съответната реакция е отдалечаване, следва липса на проява на любов, после недоволство ---> озлобление ---> лъжа ---> недоверие ---> кавги ---> сръдни ... --->... любовта си отива, колкото и да е всесилна. Любовта се нуждае от обгрижване, а грижата е любов. Няма я грижата ---> отива си любовта. 
    Всякакви опити за имитиране на любов, всякакви опити за представяне като любов на едно или друго поведение, всякакви опити за изнудване в любов, вече не са любов. Те са убиване на любовта, категоричното ѝ унищожаване. На корта се явяват претенциите и укорите поради липсата на любов. Проявява се и егото, за да доунищожи всички остатъци от нещо минало и отминало през това място.

     Бога вече отдавна е напуснал връзката. А Бог отиде ли си, връзката се превръща в сметка, съревнование, сравнение, недоволство, укори и озлобление.

    Любовта е у Бога, а Бога е любовта в една връзка. Уповавайки се на Бога съхраняваме любовта помежду си. Бога е неизменното добро. Нито недоволството, нито озлоблението, нито лъжата, нито недоверието, нито сръдните...са проява на доброто. Доброто вътре в нас, доброто като действие, доброто като отношение, доброто като Боголюбие.

    Нямаме щастливи връзки? Нямаме. Нямаме ги, защото нямаме Бога в себе си. И не защото Той не ни дава. А защото ние не сме Го приели.