Постинг
27.12.2019 13:21 -
Завръщане към себе си
Автор: velman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2020 22:36
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 20.08.2020 22:36
Трохи на масата. Балът свърши!
Приберете танцувалните рокли. Приберете лорнетите.
Няма смисъл да се оглеждате. Балът свърши! Останали са само трохи на масата.
Закъснях...Балната рокля е демоде: пътувах дълго..../към себе си?/.
Иначе тук всичко е същото. Само камината вече не грее: няма кой да поддържа огъня.
Превърната е в атракция.
Иначе всичко е същото. Само диванът го няма и старата палма... Свалени са и картините от стените. Развалят латекса. Цветът е "праскова" и не понася рисунки от детството. Свалени са снимките. Те понякога гледат в упор или с тъжна ирония, особено в края на танца. Знаят. Предчувстват....
Иначе всичко е същото. Само фотьойлът вдясно е празен. Няма ги очилата и книгата.
Липсваш ми татко... и нищо вече не е същото.
Стоя боса на прага. Със златни сандали в ръката. Загледана в червената рокля на стола.
Така и не я облякох: вече е късно. Танцът е свършил. Има само трохи на масата.
Тръгвам си. Нямам сили да събера трохите. Срам ме е! Те са на къщата. И... не искам да се навеждам. Наведа ли се - ще открия надежда.
Мразя трохите! Вземете ги!
Върнете ми само картините. И ако ви стиска... запалете камината.
Приберете танцувалните рокли. Приберете лорнетите.
Няма смисъл да се оглеждате. Балът свърши! Останали са само трохи на масата.
Закъснях...Балната рокля е демоде: пътувах дълго..../към себе си?/.
Иначе тук всичко е същото. Само камината вече не грее: няма кой да поддържа огъня.
Превърната е в атракция.
Иначе всичко е същото. Само диванът го няма и старата палма... Свалени са и картините от стените. Развалят латекса. Цветът е "праскова" и не понася рисунки от детството. Свалени са снимките. Те понякога гледат в упор или с тъжна ирония, особено в края на танца. Знаят. Предчувстват....
Иначе всичко е същото. Само фотьойлът вдясно е празен. Няма ги очилата и книгата.
Липсваш ми татко... и нищо вече не е същото.
Стоя боса на прага. Със златни сандали в ръката. Загледана в червената рокля на стола.
Така и не я облякох: вече е късно. Танцът е свършил. Има само трохи на масата.
Тръгвам си. Нямам сили да събера трохите. Срам ме е! Те са на къщата. И... не искам да се навеждам. Наведа ли се - ще открия надежда.
Мразя трохите! Вземете ги!
Върнете ми само картините. И ако ви стиска... запалете камината.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 28