- Ма той има више! И е началник! 
      Ако едно човешко същество е слабо в човещината си, ако не е успяло да създаде успешни човешки взаимоотношения в живота си, ебем ти образованието с шестнайсет висши и двайсет и шест езика, ебем ти има̀нето с къщите и лодките, ебем ти външната красота и скъпите дрехи.
      Първото нещо, на което сме длъжни да научим децата си е това да бъдат човеци. Даже преди грижата за храната и топлото и изобщо телесния комфорт. Не бива, разбира се, да се пренебрегва грижата за тялото, да не се разбираме неправилно, но тъй като първичният акцент е върху грижата за телесния комфорт, апелирам настоятелно да не забравяме, че сме преди всичко душѝ (ду̀ши), а след това ни е дадено тялото. Много по-лесно и безотговорно е да дадем на децата си парите и вещите, които желаят, без да си даваме сметка за последствията от ѝмането без усърдието в междучовешките взаимоотношения.
      Много често точно външните впечатляващи, скъпоструващи атрибути са показател за празнота във връзките с хората. Щото има и връзки и връзки. Тези, наситените с обич, приятелство и доверие не се нуждаят от външна показност. Те са изпълнени със смирение, увереност и едно простичко, неизменно щастие. При наличието на такива взаимоотношения щастието не се измерва с пари, пури и скъпи часовници. Тогава парите, пурите и скъпите часовници са залитане в мода, търговски капани и изобщо някакъв вид изкушение, чието щастие е доста нетрайно, а и води след себе си още по-обсебващи изкушения. Този омагьосан кръг е безкраен.
      Та човещината. Никак не е лесно, ако още от неосъзната възраст не са те научили на нея. Задачата е много трудна, но с осъзнато желание е разрешима. Най-директния начин е Новият Завет, но за него се изисква някаква основа, дадена в семейната среда на детството ни. Тази основа не означава религиозни познания, не, тази основа означава познанието за човека отсреща, познанието, че аз не съм в нещо по-горе от него, познанието за смирението и добротворството. Погледнати от високо, айде и да не е чак от позицията на Бог, но достатъчно отвисоко, какво сме? Мравуняк с напълно еднакви по вид и движение буболечки, обсебени от суматохата на собствените си потребности и зависимости. За един такъв безпристрастен наблюдател какво съм аз, дето се пъча пред ближните си с горделивостта си? Нищо повече от непонятно, глупаво и неадекватно нещо сред множеството от такива като мен.
      А ако наблюдателят е пристрастен? М? ... Ами знаем, че горделивците ги наказва. И колкото и да не ни се иска да го вярваме, няма ненаказана горделивост. Съжалявам да ви го съобщя! Но наблюденията ми са го потвърдили отдавна, включително и върху собственото ми поведение.
      Има много подготвителна литература за самоусъвършенстване, която косвено ни препраща към ценностите на Свещеното писание, където е истината за нас, за ближните и за щастието ни.