Отдавна се питам какво точно означава прост човек. Давам си сметка, че всъщност никога не съм била наясно с това. Прост! - обратното на сложен, съставен, многообразен. Този въпрос не ми дава мира, затова ще се опитам да направя някакво описание на този толкова често срещан по нашите географски ширини образ. А може би не само по нашите. Имам на разположение няколко прототипа, които са много подходящи за този опит, безброй житейски свидетелства и неизчерпаем брой примери. Вълнува ме тази тема, а и никъде не съм срещала сериозно четиво по нея, освен сериозни художествени образи. Не че бих могла да създам нещо сериозно, но пък ми се ще да задълбая в темата! 

    Аз съм!

    Простият човек живее простичко. Ежедневието му е изпълнено с грижа за храната. И топлото през зимата. Всичко останало е губене на време.

    Красотата в неговия живот не се цени, не знам дали изобщо съществува там, тя не да се яде!

    И на светлината не държи, важното е да е топло!

    "Това, дето е на масата е най-важното."
    "Без всичко друго може, но без храната не може!" - това са великите мъдрости за смисъла на съществуванието му.

    И затова обрича живота си на храната, на еденето. Величава цел, достойна!

    Мисля си, или така ми се иска да мисля, че душата му се бунтува...понякога.., но той подтиска нейния бунт, защото това е "от дявола". Щом някое вътрешно желание няма да произведе храна, то е грешно.

    А когато даде воля на дяволския си порив, често стават сакатлъци, защото от дългото подтискане той (поривът) е загубил самоличността си, а е събрал много енергия и излиза безконтролно, като гейзер.

    Простият по-често знае какво не иска и по-рядко какво иска.

    Простият умее да изтъква грешките на другите, но не в интерес на делото, а в интерес на собственото си его.

    Много му е лесно да мрази, обича да мрази, гордее се с това, че мрази.

    Той мрази всичко, което не разбира, мрази всичко, което е различно от него. Той мрази вярата, мрази добрите хора, мрази безстрашните, мрази оптимизма, мрази да мисли, мрази да слуша, мрази, мрази...Много е силен, когато мрази. И важен.

    Красотата, например, за какво му е? Не можеш дори да я пипнеш. А дали изобщо я вижда? Не питам дали я усеща - сигурно не. Красотата е форма на светлината, светлината е енергия, енергията чрез която сме живи. Но причината за това не е важна, нали е жив! Заслугата е на храната, безусловно. То и храната съдържа светлина - за да се превърне в такава, светлината ѝ е нужна. Красотата е производно на светлината, но свети по друг начин. Наистина той трябва сериозно да се храни за да е жизнен и енергичен. Трябва да се грижи за храната си. По тая логика излиза, че телесната пълнота и простотията са правопропорционално обвързани. Не знам. Та за красотата няма за какво да говорим, пак опряхме в прехраната.

    Хората на изкуството се опитват да изразят по свой начин проявленията на светлината. Резултатът от тези проявления е красота и създателите ѝ я усещат, изживяват и изпитват необходимост да я изразят. И техният израз остава за поколенията като моментен отпечатък на красотата, видян и изживян чрез твореца ѝ. Това също е вторично проявление на светлината, но изразено чрез духа на нейния изразител, а не чрез стомаха. Извисеният изразява себе си чрез изкуството, по-простичкият е доволен да поема, колкото се може повече, през устата, джобовете, зимника...        
     Видовете изкуство - нашият духовен начин да изразим красотата. И колкото повече се доближим до оригинала (т.е. до красотата, създадена от Бога), толкова по-добри сме като творци. Ами градинските дизайнери? И те се опитват да пресъздадат природните творения. Намесваме се в работата на Бога, но това е едно от заданията ни - да му подражаваме. Той създава големите, мащабни красоти, а ние детайлизираме вътре в тях, защото нашият човешки кръгозор това ни позволява.

    Е па, да! Алчен е той, простият, щото не е способен да се радва на това, което има, но умее да завижда на чуждото ѝмане. Защото си мисли, не - убеден е в това, че като има по-повече от всичко ще се чувства добре. И все иска и иска и все не се чувства добре. Щото е прозт, със з. Имането не създава щастието, но той смята, че това е заблуда измислена от имащите, или пък утешение, измислено от нямащите. Защото той не е задължително нямащ, но все му е малко. Универсална максима за всички такива хора  е - „Имането е по-хубаво от нямането”. Затова те имат и болести и ядове, защото е по-добре да имаш.

                         

                                                                                                                  22.ХII.2006г.

Страхотно е Ели!Това е живота за една огромна част от народа ни, за жалост.:)

Това си ти,нали?Нищо,че си анонимна.

BRAVOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!!!

"Няма защо да търсим из космоса
спиците на Колелото:
този свят е създаден за простите -
да си живеят живота".

Тя ми се похвали, че детето и имало рожден ден ....онзи ден.
И за да ме накара да се сетя, че трябва да купя някакъв подарък
на дъщеря и, която е на хиляди километри от нас, както и моя син,
поиска безотказно да купи подарък на мен за дъщеря си....
Ужас и безумие.....