Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.03.2013 18:46 -
Кизомба
Автор: eli23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1698 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2020 00:29
Прочетен: 1698 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 14.03.2020 00:29
Кизомба е анголски танц,в който е нужно жената да се довери изцяло на партньора си, да се отпусне или по-скоро да съсредоточи вниманието си, посредством своето тяло в сигналите, изпращани от мъжа, посредством неговото тяло. Нито част от стъпка не бива да предприема тя, ако не е получила сигнал за това от партньора. Тя не знае какво следва, тя не бива да има очаквания. Не бива да се опитва да предугажда действията му.
А мъжът трябва да води така в танца, че да няма повтарящи се движения, с които партньорката му да свиква, да се опитва да ги повтаря и така да си създаде очаквания за танцово движение. Тя не знае какво следва. Мъжът води, жената се води. За да има синхрон, за да има красота, за да има танц. Той е длъжен да е уверен в движенията си. Да я води уверено и сигурно. Дори и най слабото колебание у него се усеща от жената и се създава предпоставка за нарушение на синхрона.
Във всеки един танц в двойка, жената се води, а мъжът води. Може да има наизустени движения и съчетания, но мъжът е този, който ги подрежда и ръководи. На много жени им е трудно да се водят и все напъват нанякъде другаде.
Да не пренебрегваме аналогията с живота в двойка! Там какво правим? Същото. Жените, които трудно се доверяват на водещата роля на партньора не се усещат конфортно във връзката си и често я развалят. От друга страна малко мъже водят в живота с увереност и постоянство във воденето. До силен мъж, жената е жена. До слаб и неуверен мъж, жената не е жена. И се утешава, че еманципацията била хубаво нещо. И се дразни от инициативата отсреща. А мъжът обича да води, чувства се силен в тази си роля, чувства се мъж. Колкото и неумело да го прави се напъва. А за да води е нужно да е уверен и дързък. Както в Кизомбата, едно леко разколебаване се усеща от жената, обърква я, което пък обърква целия танц. Мъжът е длъжен да води жената по пътя на своя танц. А танцът е хармония и красота. Танцувалното умение на двойката е гаранция за красотата и хармонията на движенията.
Танцът се съпровожда от музика. Танц без музика е непълен. Музиката го направлява, определя и същевременно го допълва и обогатява, засилва хармонията и красотата. От друга страна музиката с танц е визуалното и обогатяване с красота и хармония. Музиката може без танц. Танцът трудно би съществувал без музика. Ала двете заедно са самото съвършенство на човешката природа.
В житейския танц обстоятелствата, в които сме поставени са музиката, по чиито ритъм е добре да се ръководим, музиката, в която да се вслушваме, ако искаме да танцуваме с хармонията наоколо.
Иска ми се да подчертая очакванията...
Очакванията ни объркват. И в танца, и в живота. Очакванията създават грешки. Ако едно нещо се е случило по определен начин, защо трябва да очакваме то да се случи по същия начин?...Имаме нужда от сигурност. Да! Затова създаваме някакви еднакви условия, та да се получи това, което очакваме. Опитваме се да направляваме събитията...Обаче, в живота всеки един човек е отделна вселена със свои очаквания, нееднакви с тези на заобикалящите го. Кой какво очаква? Какви са причинно-следствените мисловни връзки на всеки един от нас, няма как да знаем. Дори на човека до нас, когото си мислим, че познаваме и предугаждаме реакциите му.
Излиза, че в живота, както в танца единият трябва да води, а другият да се води. Първият трябва да умее да води, а вторият да умее да се води.
Обществените взаимоотношения можем да ги идентифицираме с груповите танци - хора, руеди...Там преобладават предварително заучените и повтарящи се движения, но винаги и там има един водещ, а останалите го следват.
Дискотечните, купонджийските танци са общо взето бъркотия, обединена от единна музика. Всеки танцува сам за себе си, и хармонията и красотата са инцидентни, непостоянни и нетрайни.Така танцуваме най-често и най-масово. Щото неще предварителна подготовка. Кой както може.
Танцът в двойка или в група...- е те там ни куца животът. Защото там е хармонията, там е синхронът с ритъма на природата.
А мъжът трябва да води така в танца, че да няма повтарящи се движения, с които партньорката му да свиква, да се опитва да ги повтаря и така да си създаде очаквания за танцово движение. Тя не знае какво следва. Мъжът води, жената се води. За да има синхрон, за да има красота, за да има танц. Той е длъжен да е уверен в движенията си. Да я води уверено и сигурно. Дори и най слабото колебание у него се усеща от жената и се създава предпоставка за нарушение на синхрона.
Във всеки един танц в двойка, жената се води, а мъжът води. Може да има наизустени движения и съчетания, но мъжът е този, който ги подрежда и ръководи. На много жени им е трудно да се водят и все напъват нанякъде другаде.
Да не пренебрегваме аналогията с живота в двойка! Там какво правим? Същото. Жените, които трудно се доверяват на водещата роля на партньора не се усещат конфортно във връзката си и често я развалят. От друга страна малко мъже водят в живота с увереност и постоянство във воденето. До силен мъж, жената е жена. До слаб и неуверен мъж, жената не е жена. И се утешава, че еманципацията била хубаво нещо. И се дразни от инициативата отсреща. А мъжът обича да води, чувства се силен в тази си роля, чувства се мъж. Колкото и неумело да го прави се напъва. А за да води е нужно да е уверен и дързък. Както в Кизомбата, едно леко разколебаване се усеща от жената, обърква я, което пък обърква целия танц. Мъжът е длъжен да води жената по пътя на своя танц. А танцът е хармония и красота. Танцувалното умение на двойката е гаранция за красотата и хармонията на движенията.
Танцът се съпровожда от музика. Танц без музика е непълен. Музиката го направлява, определя и същевременно го допълва и обогатява, засилва хармонията и красотата. От друга страна музиката с танц е визуалното и обогатяване с красота и хармония. Музиката може без танц. Танцът трудно би съществувал без музика. Ала двете заедно са самото съвършенство на човешката природа.
В житейския танц обстоятелствата, в които сме поставени са музиката, по чиито ритъм е добре да се ръководим, музиката, в която да се вслушваме, ако искаме да танцуваме с хармонията наоколо.
Иска ми се да подчертая очакванията...
Очакванията ни объркват. И в танца, и в живота. Очакванията създават грешки. Ако едно нещо се е случило по определен начин, защо трябва да очакваме то да се случи по същия начин?...Имаме нужда от сигурност. Да! Затова създаваме някакви еднакви условия, та да се получи това, което очакваме. Опитваме се да направляваме събитията...Обаче, в живота всеки един човек е отделна вселена със свои очаквания, нееднакви с тези на заобикалящите го. Кой какво очаква? Какви са причинно-следствените мисловни връзки на всеки един от нас, няма как да знаем. Дори на човека до нас, когото си мислим, че познаваме и предугаждаме реакциите му.
Излиза, че в живота, както в танца единият трябва да води, а другият да се води. Първият трябва да умее да води, а вторият да умее да се води.
Обществените взаимоотношения можем да ги идентифицираме с груповите танци - хора, руеди...Там преобладават предварително заучените и повтарящи се движения, но винаги и там има един водещ, а останалите го следват.
Дискотечните, купонджийските танци са общо взето бъркотия, обединена от единна музика. Всеки танцува сам за себе си, и хармонията и красотата са инцидентни, непостоянни и нетрайни.Така танцуваме най-често и най-масово. Щото неще предварителна подготовка. Кой както може.
Танцът в двойка или в група...- е те там ни куца животът. Защото там е хармонията, там е синхронът с ритъма на природата.
Танцът в двойка или в група...- е те там ни куца животът.
Защото там е хармонията, там е синхронът с ритъма на природата.
всеки е САМ..и така е правилно, останалото е само проекция..
т.е..още от същото..
или..се съмняваш ..още..на твоите години..
цитирайЗащото там е хармонията, там е синхронът с ритъма на природата.
всеки е САМ..и така е правилно, останалото е само проекция..
т.е..още от същото..
или..се съмняваш ..още..на твоите години..
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика