Тази, обаче се отнася за децата ни. За нашите деца.

    На детето не му се учи - абе да е живо и здраво! Детето е безотговорно - да ни е живо и здраво! Детето прави глупост след глупост - абе да е живо и здраво! Детето очаква да го носиш на гърба си, дори когато вече е годно да се носи на своя си - да е живо и здраво!Детето се сърди когато държавата не се е погрижила за него, дори то да не е заслужило загриженост. Ама да е живо и здраво! Детето си мисли, че върхът на успеха е да лежи и да печели от това - да ни е живо и здраво! Детето умее да харчи, но не умее да плаща - нали е живо...и здраво!...

    И като си помисли човек, че смисълът на живота за голямата част от нас се състои в това да се размножи, е те тая пораженска успокояванка не я проумявам. Ще си нацвъкаме дечица, за да не се затрием от тази Земя и основния ни ангажимент към тях ще е да са нахранени - за да са живи и здрави.

    Издънило се детето - да е живо и здраво!

    Абе и аз имам деца. Не са гладни, облечени са, на топло са - но това ли е всичкото, което съм длъжна да сторя за тях след като съм решила да ги докарам на този свят. Да са нахранени и облечени, за да се множат. Всъщност, да! Така е! В повечето случаи.

    Точно с тази житейска философия отглеждаме децата си и се чудим защо държавата ни е на този хал. Точно на хала на нашето мислене е. Защото това, с живите и здрави деца не сме го ние измислили. То е дълбоко вкоренено в мислите ни от поколения наред. И като се огледаме, нещо каруцата ни не е в движение...клатушка се напред-назад...и каквато и илюзия за движение да ни създава единственото и такова е надолу - в калта. Окопава се все по-надълбоко. А за тази цел кал има.

    Разбирам, че е най-важно да са живи децата ни. Имам познати и приятели, чиито деца си заминаха и знам, че това е най-лошото, което може да се случи на един родител. Но като ги учим да бъдат достойни личности, а не само консуматори, не ги убиваме все пак. Напротив!