Има ги. Явяват се съпротивата на статуквото. За да осъществим желанията, стремежите и целите си се натъкваме на тях. Неминуемо. Понякога уцелваме прекия път, ама понякога... Друг път препятствията са повечко. Което в повечето случаи не означава, че целта ни е недостижима или погрешно избрана. По-вероятно пътят не е точно този или пък начинът е неточно подбран. Та ако искаме да поразчупим статуквото стремейки се към собствените си желания, препятствията са неизбежни. Просто трябва да ги преодолеем.
    Вече установеното, незнайно защо, се стреми към неподвижност, не ще да мърда и да се развива, иска му се да се утаява. Тези две сили-тази на застоя, на мързела, на смъртта и другата-на движението, на развитието, на животът са в противодействие, разбира се. Изборът е наш коя от двете сили да изберем. Третата съставка ми липсва. Защо ли все ми се струва, че пълнотата и целостта са в тройката, в триединството. Тук не се сещам за третата съставка. Застой,развитие и...?!?
    Та тъй де! Ако искаме да получим своето ще трябва да си го вземем. А стигнем ли до вземането означава, че вече сме минали през вече установени и труднопроменящи се обстоятелства и вече сме внесли своята промяна. Нашата промяна пък остава там при статуквото, което също е бивша новост и съответно е било и причина за промяна и започват да си сътрудничат с цел да пречат на следващите новости и промени. И т.н.
    От нас се иска смелост, воля и действие за да вървим напред постигайки цели и желания. Така и нашите следи остават в Божията подредба. Оставим ли се в руслото по течението ще отминем незабелязано, без предизвикани трудности, но и без постигнати стремежи. Колкото повече се страхуваме, колкото повече ни мързи и колкото по-малко действаме, толкова по-малко желания осъществяваме,толкова по-малко следи оставяме и толкова повече се примиряваме и задоволяваме с постигнатото от другите, тези дето са си го издействали. От там пък и недоволството ни от действията на другите. Що? Те са си го сторили за себе си, не за нас! Като искаме нещо по-различно що не си го направим! Вярно е, че мнозина оправдават целите си с обществена полза, но се чудя защо им вярваме! Все пак основният им мотив е личната им полза и облагодетелстване. И в това не виждам нищо лошо. Кой от вас би се напънал за ползу роду без да има лична облага от това? Айде да не се правим! Добро е ползата от дадено действие да е по-всеобхватна и за повече хора,но не това е първоначалният мотив. Съществуват достатъчно извисени личности, които са осъзнали щастието от даряването, макар и там да има облаготелстване, предимно нематериално и затова се съзира от малцина, но то е от друг случай.
    За да вървим по своя си път, по своя си собствен път, по своя си осъзнато собствен път неминуемо ще се налага да преодоляваме препятствия. Но единствено собствения ни път ни води към нашето си щастие - това истинското, нашето си. Това, което ни прави да се чувстваме щастливи,а не само да изглеждаме такива. Другото "щастие" е показност и суета - то е там в утъпканите пътеки и в тинята, в бездействието и в статуквото. То е лицемерие и постановка. Колкото и да се стараем да изглеждаме щастливи, колкото и да се стараем да накараме някой да ни завиди за това, то истинското остава непочувствано и недокоснато от нас. Защото то е индивидуално, то не е същото като на колегата или на комшията. То е вътрешно усещане и трудно се влияе от външни обстоятелства.
    Но за да познаем щастието си,необходимо е да познаем себе си. А познаем ли го, за да съжителстваме заедно с него ще се налага да преодоляваме и трудности, за да си го защитаваме и да си го пазим.
    И ало-о-оу! По-простите! Не е щастие това,когато друг е нещастен! То е само простотия. Тъй че,ако ви интересува щастието, не правете другите нещастни! Щото няма да ви се получи!
    Може би най-голямата за преодоляване трудност е собствената ни гордост. Не напразно в Книгата на книгите пише, че гордостта е грях. Защото се страхуваме да не ни видят, че сме сбъркали, да не ни видят, че сме сгрешили, да не ни видят, че сме загубили. Но дори и да изпаднем в подобно положение, по-важното е да се изправим и да продължим да борим трудностите. Защото само този е пътят към успеха и постиженията. Това е пътят към собственото удовлетворение от собствените ни действия и собствения ни живот.