...е възможна единствено при липсата на страхове. Свободният от страхове човек може да си позволи да бъде добър, защото не се страхува от отсрещната реакция и от това, че няма да бъде разбран. А не се страхува, защото е достатъчно умен да прецени обстятелствата и постъпките си така, че доброто му да носи наистина добро. Не се страхува и че ще бъде измамен. Това не го интересува. Доброто е добро само по себе си, без оглед на ответната реакция.
    Страхът не  е способен да твори добро. Страхът твори нагаждачество и подлизурство, страхът е слабост, единствената му сила е инстинктът за самосъхранение, но в това няманикакво творчеество. Страхът е егоизъм, а в егоизма къде е доброто?
    Добрият човек има потребност да бъде добър, прави го. Той има смелост да постъпи според собствената си справедливост – постъпва според нея! Има смелост и потребност да излезе от калния коловоз, в който джапа мнозинството, радвайки се, че не се отличава от другите джапащи - излиза! И така отстоява себе си.
    Добрият човек е добър, защото не очаква отплата за делата си. Сметкаджийството не влиза в тая сметка.
    Много често, много по-често, отколкото ми се иска, добротата се бърка със слабостта. Да угаждаш и да нямаш собствена воля няма как да е доброта и няма начин да не е страх и слабост. Но на нас ни харесва да ни ласкаят и угодничат и туряме на някой етикет за доброта. Бил много добричък! Що??? Щото нямал собствено мнение, съгласявал се с другите и им угаждал. Егати добротата! Тя била лесна тая доброта! Да де! Ама не е баш тъй. А опитай се да направиш добро, да проявиш доброта, но със собствената си воля, не по чуждата! Да видим лесно ли е. Затова казвам, че се изисква сила и смелост да се измъкнеш от общата кал и да проявиш себе си чрез доброто. Опитай! Първият път винаги е най-труден. Но ако не опиташ си оставаш добричък или не, но там в калта. На топличко...при другите. Пък после „що така?“ Еми те така!
    Най-лекият път към добротата е този на любовта. Тогава ни е лесно да бъдем добри и сме щастливи с добротата си. Но не сме постоянно в любовта, макар че споменът за това състояние е способен да ни подскаже как да го правим това с доброто. Ако имаме потребност от това правене, разбира се. И ако сме убедени, че го искаме. Въпрос на личен избор. Както всичко останало в живота, който ни е даден. Можем да си го проживеем тоя живот и без да се напъваме да бъдем добри. Нали? Изборът е в собствените ни ръце.   

Бих казала, че само честността и истината са ползотворното действие, което може да ни отведе напред.

Подпомогнати от действената вяра.