Слугинаж, лишен от недоволство. Няма такова нещо. Недоволството вече отдавна е генетична предпоставка. При положение, че слугинаж го управлява и слугинаж слугува на управляващите това общество, какво друго, освен слугински ценности да очакваме от самото общество? Неизменното недоволство. Слуга – доволен ...няма такова явление. Няма как да си удовлетворен от каквото и да е, при липса на свободен избор. Какво от това, че доброволно си се лишил от него, от свободния избор! Още повече, че генетично си обременен от идеята, че свободния избор  е несигурно и опасно занятие.

    Управляваме обществото си от несигурни и недоволни елементи. Недоволният екземпляр е естествено и неподправено озлобен. Управляваме обществото си от озлобени индивиди...Озлобеният индивид е естествено и неподправено завистлив. Едното води до другото. Управляваме обществото си посредством завистници. Обаче завистникът е убеден, че другите са несправедливо по-облагодетелствани от него и какво прави?!? Ами гледа да им разтури въображаемия рахатлък...за да може да се възползва той от него...а като има власт никак не е сложно...получава се! Получава се добре обмислено зло. Да! Получава се! Не ли?

    В частност в нашата мила Родина и да е имало добри и благородни господари 9-ти .IX. ги разчисти с озлобление. Разпилените единични представители, оцелели по някакво щастливо стечение на обстоятелствата са някъде из днешното ни общество, съзнателно подтискани и омаловажавани, щото такава е съвременната конюнктура...опасни са на подсъзнателно ниво...на съзнателно са просто врагове. Врагове за мразене. И това и получават – омраза. Какво друго?  Апропо, като си затрихме нашите господари, сега си ги търсим навън. Щото слугинажът какъв  слугинаж  е, ако няма на кого да слугува!

     Недоволството  се налага като манталитет, щото не е редно, някак си, всички да са недоволни, а да се явяват тук-там разни ненормални, дето им е хубаво и се радват на глупости. Трябва непрекъснато да се търси лошотията, несправедливостта, утайката и да се изкарват на повърхността, да се популяризират чрез медиите – да се види, че лошотията е повсеместна, не само на нас ни е зле.

    Философии от сорта: „Какво е това щастие!?! То се осъзнава едва след  като е отминало” са характерни в страната на недоволниците. И така ще е. Ако се осмелиш да се радваш, предизвикваш злоба, завист и омраза. Автоматично. Слугинажът пък за да си повярва, че е добре, че е успял, му е необходима показност. Какъв успех е, ако не го покажем, ако не предизвикаме завистта околна! Завистта като мерило за успеваемост. Това сме ние, другарки и другари! Завистта ни управлява. Е какво да искаме от такова общество, като всеки от нас спомага за съществуването му в точно този му вариант!

Заключение: Бъдете недоволни! Злобейте! Завиждайте! Пречете на благополучието на другите! За да ни има...за да пребъдем във времето...ние, слугите...перманентните слуги! Дори и да имаме много пари, ние си оставаме верни на себе си, защото това сме ние, това умеем! Слугинаж!