Заражда се от нещо дребно и расте. Расте, но като кухина, която се нуждае от запълване. И колкото повече расте, толкова повече расте нуждата от запълване. Докато настъпи сгодния момент, в който да пълним. Без оценки, преценки, претенции и сметки. Просто запълване на празнината. Запълването и носи удовлетворение. Или образуване на нови желания. Стремим се към удовлетворение все пак и това ни движи напред. Удовлетворение на желанията ни, тези които определят нашата посока и път. Нашите желания. Благословени са тези, притежаващи волята, свободата и силата да ги следват. Благословени са, защото сами определят своя собствен път. Път, неповлиян от чужди желания и сметки. Сметки...Дори и да са наши собствени, те не са верният път. Сметките не са желания, те са си сметки. Прости сметки, които никога не носят трайно удовлетворение. Пораждат желания, но лъжовни. Сметката идва от ума. Душата и духът не смятат.

    Движението ни през живота ни се определя от желанията. Наши или чужди. С нашите живеем собствения си живот. А с чуждите? Чии живот живеем? И кой получава удовлетворението? Ние – не! А едва ли и някой друг. Чуждите желания не носят удовлетворение никому. Никому! Колкото и да ни се иска да не са напразни, изпълнението на външни желания удовлетворява сметките на ума и нищо друго.

    Всеки има свой собствен път. Посочен ни е отгоре и е редно да го уважаваме. Но да уважаваме и ценим и чуждия. Да не се набъркваме там! Добре е всеки да носи отговорността за своя си. Защото чуждите желания не поемат отговорност за нашите действия. Нали? Нито пък ние носим отговорност за чуждите действия, породени от наши желания. Не ли?

    Е! При еднакви стремежи и потребности вървим заедно. Винаги е добре е дошла срещата със сродна душа. Но нека не губим поглед и съзнание за собствения си път! Той е нашият, все пак. Даден ни е свише и там е щастието ни.