Какво искаме от този живот? Какво търсим в живота си? Към какво се стремим??? Задаваме ли си тези въпроси? Съблюдаваме ли пътя, по който сме тръгнали или го живеем на дребно тоя живот. Толкова на дребно, че и в рамките на един ден дори го дребнавим. Какво искаме? Мнозина ще кажат – охолство, и веднага след това ще има едно „ама“ . Щото колцина са го достигнали? А тези, които са, едва ли усещат живота си охолен. Те имат вече други грижи. Грижи. Постоянно в грижи. Ако рече да се замисли човек, то грижите му го управляват. Управляват и движат живота му. Грижите. От къде идват тези грижи? А? Не, не отвън, ние си ги създаваме. Каквото и да ни идва отвън, ние самите сме тези, които го превръщаме в грижа. Може би толкова си можем. А може би просто не сме се замисляли, че има и друг начин.
    Да приемаме препятствията като предизвикателства и да ги помитаме от пътя си. Искат се сила и воля за това, но тях няма как някой да ни ги даде. Тях можем единствено да си ги изработим съвсем самостоятелно. И всичко след това се получава, все по-лесно и все по-лесно. Сила, воля и вяра. Вяра в собствената си сила и вяра в собствената си воля. Имаш ли тази вяра, няма външна сила и воля, която да те победи.
    Какво искаме от този живот? Колцина са наясно! Май само тези, дето са дръзнали да си го зададат този въпрос. А задаването на въпроса е вече началото на отговора. Смея да твърдя, обаче, че огромната маса от човешки същества не се интересува нито от въпроса, нито от отговора му. Не поема отговорност за този напън. Вижда ѝ се страшничко да има индивидуални въпроси, че и отговори чак. Там в масата е по-незабележимо. И безопасно. Щото като сме като всички, по-няма да ни забележат. Кои? – не е толкова важно. Важното е да не се налага да поемаме отговорност, па макар и за собствения си живот.
    И какво правим? Как го организираме живота си? Ами много просто – подражаваме. Подражаваме и копираме. Щом те така, начи и аз така. До такава степен подражаваме, че сме изгубили усета към собствените си потребности. Не ги знаем какви са, не знаем къде да ги търсим. И правим това, което правят другите. А те, тези другите, са в същата ситуация на копиране и подражание. И кой всъщност определя посоката? А? Замисляли ли сте се? Ами някой умел манипулатор. А защо? Ми за собствена изгода, разбира се. И те така си вървят нещата. И те така си върви светът. С активното участие или безучастност на всички нас.
    Затова пък ние си имаме недоволство и озлобление, което задълбава още повече в бягството ни от отговорност. Отговорността за собственото ни съществуване. Страхуваме се да я поемем, а най-лошият учител на живота е страхът. Най-неправилните решения се взимат от страх. И болестите идват пак от там. От страха да открием себе си, да бъдем себе си, да повярваме в себе си, да отстояваме себе си, да определяме живота си чрез себе си. А не някой друг да ни го определя.