Неосъзнатите личности. Които не съзнават себе си. Които се плашат от себе си. Които изпитват вина като проявяват себе си. Които не търсят своето осъзнаване. Не го търсят, защото им е трудно да го правят. Това за тях е трудния път. Страшно е да проявиш себе си в еднаквото обкръжение. Страхуват се да търсят себе си, да се осъзнаят като личности. Лесният и приложим начин, но и безотговорен е да гледаме другите какво правят, как изглеждат и как живеят, за да се равняваме по тях. А кои са тези другите? Пак същите безотговорни, уплашени и неосъзнати същества.

    А осъзнатите, тези прозрелите себе си, това са комай творческите личности. Тези, които творят. Тези, които изразяват себе си, чрез своето творчество. Тези, които са прозрели собствения си вътрешен заряд и имат потребност да раздават от него, да се изразяват чрез него. Но съвсем не всички творци са достатъчно осъзнати. Това личи по творчеството им. Защото едно е да твориш, когато ти напира отвътре, а друго – да създаваш творби, за да ги превръщаш в парички. Няма лошо да печелиш от творчеството си, но тук говорим за мотивацията, за приоритети в ценностите.

    Май процента е 98...!?! Толкова е бил и толкова е сега. Колко ще бъде в новите епохи не знам.

    Самоосъзнаването. Кауза пердута за 98% от човечеството...Дали? Дали Оня отгоре така го е заложил? Звезди и пълнеж. А пълнежът гледа към звездите и му се струва, че ако отнеме от блясъка им, ще блесне и той. Не. Няма да блесне! И нищо няма да отнеме. Защото звездата сама си създава собствения блясък. И го раздава доброволно. Не можеш да и го отнемеш. И да успееш да вземеш от него, няма да блестиш. Само ще си въобразяваш, че блестиш. Или ще блестиш в очите на такива като тебе без собствен блясък. И пак ще си нещастен, че звездите блестят. Дори и да се опиташ да ги засенчиш, да прикриеш светлината им, те пак ще са звезди, а ти пак ще си пълнеж. На междузвездното пространство. Истинският блясък е твоя собствен, идващ от дълбините ти. Доколкото го имаш. Като нямаш, а болезнено ти се иска да светиш, ти остава имитацията. Нямаш друг избор. Гледаш навън, изучаваш светещите и създаваш имитация на светене. Сори!

    Неосъзнатите... Що ли не се научат на смирение? Та да са удовлетворени от себе си и от предопределението си. Всички религии им го проповядват. Днешният пълнеж е загърбил религиите като път и посока. И завижда на звездите. И живее в страх. Щото не вярва в Божията закрила и в Божията промисъл. Всеки е такъв какъвто е и истината е в работата със себе си. Точно смирението е работа със себе си. Ползотворна и пречистваща. Пречистваща болни амбиции и обсебващи заблуди. Смирението звездите го имат. Те са го прозрели като необходимост по пътя на своето самоосъзнаване. Те го притежават. Притежават и други неща, които са си техни и дори и да им ги отнемат, пак са си техни. Пък и постоянно си създават. И все имат. А наблюдаващите все нямат. И все гледат към чуждото.