Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2011 01:17 - vetrove
Автор: sexandrock Категория: Поезия   
Прочетен: 1686 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2012 20:30



Ветровете в мене се стаиха,
във неспокоината душа.
Намериха във нея скрита
пътека от тъга.

По нея вятарът премина
и във очите ми се отрази.
Събуди спомените и отмина,
когато устните ми замръзи.

Във тези ароматни нощи,
завинаги останахме със теб.
Във тези ароматни нощи,
в които разтопи сърце от лед.

Виждам те когато завали,
като сълзи-когато капките се стичат
по лицето от мечти.

Ветровете в мене се стаиха,
във неспокоината душа.
Нея те от мене скриха
и от любовта.

Спомените вятърът като листа ще разпилеe.
Ще избледнеe тази топлина.
Единствен споменът че съм живял ще оцелеe,
като камък натежал от самота.

Във тези ароматни нощи
завинаги останахме със теб.
Ледът-в сълзи сърцето разтопи.

Във него пламък беше ти
а пламъкът в очите ми-изскри.

Но уви-във статуя от мрамор
сърце не може да тупти!


 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031