"За да има държавност са нужни доверие, чувство за справедливост и солидарност. Тези три съставки са необходими за да има и демокрация." - Това го прочетох някога, някъде и не знам дори чие е. Не е мое, но замисляйки се, ми се харесва. Начи е мое.
    ...То, като пак се замисля, всяка една уважаваща себе си общностна организация трябва да покрива тези три условия. Всяка една. Кметство, предприятие, служебен отдел, махленска организация, клуб по интереси...та да стигнем до основната клетка на всяко общество, както казваха в едни други времена - семейството. Само дето и в тези времена то пак си е основната клетка на обществото. Ако в едно семейство липсва дори една от трите гореизброени съставки, за какво семейство говорим. А от недоправени семейства какво общество очакваме! Защото здравото общество не е прост сбор от индивиди, а сплотеност на личности, свързани чрез доверието, справедливостта и солидарността. Брей, че сложно! Ама ако искаме да ни е просто, ей го на - да се огледаме - резултатът се набива на очи. Веднага.
    Та що не земем да погледнем в семействата си, пък после да недоволстваме от гадната обществена подредба.
    Много е важно да се правим на умни. Само че умен бил този, който е полезен на себе си, но е полезен и на другите. Останалите три комбинации не вършат работа. А именно: ако си полезен на другите, но вредиш на себе си, си глупак - не става. Да си полезен на себе си, но да вредиш на другите си си чист измамник. М-мг! При четвъртата категория, в която си вреден за останалите, но и за себе си е някакъв вид злост, простащина - демек зъл простак. Няма как с тези три вида да градим читаво общество. Или не е така?
    Затова казвам, че ни остава да се правим на умни. При  това придържайки се към трите изисквания за демокрация ...или за държавност... или за здраво семейство, както ви е благоугодно. Да повторим - доверие, справедливост и солидарност. Не съм казала, че е лесно. Бидейки умни и добронамерени в семейството си, в работния си колектив и във всяко сдружение, в което участваме е достатъчно за да очакваме и да усетим доброто, от което всеки от нас се нуждае.
    Иска ми се да споделя и едно послание, на което били поставени моралните опори на будисткия светоглед. Ето го: "Победа над човешкото его, подхранващо нетолерантността, завистта, гнева и егоизма - корените на злото." Виж ти къде били корените на лошотията! В егото ни. Еми там са. Да земем да ги вадим ! Един по един. Егоизъм - вадим го...доколкото можем. Завист - вадим я...пък колкото излезне. Гняв - също. Нетолерантност - и нея. Ама всеки един от нас да го прави! Не казвам, че е лесно. Лесното е да чакаме някой друг да го прави, а ние да берем плодовете. Само че от такъв тарикатлък сме на хала, в който сме се заврели. Хайде да вземем да се изнизваме вече от там! От нашия си хал! Видя се, че с чакане няма да ни се получи.

Чудесен призив, първо да оправим себе си, да почистим собствения си двор, а после ще дойде ред и за обществения. Какво чакаме, никой вместо нас няма да го направи. Поздрави!!

Благодаря ти!