Какво им остава на безсилните, освен да се противопоставят на силните. Лишени от собствени житейски правила и визия ползват правилата на силните, за да им се противопоставят. В това те виждат собствената си сила, в противопоставянето или съревнованието. Но съревноваването им, бидейки по чужди правила е обречено. Обречено е изначално и поради факта, че безсилният не е годен да създаде собствени правила, най-вече поради страха си от лична отговорност, а и поради факта, че не е способен на честни правила. Безсилният, т.е. страхливият е силен, когато не спазва установените правила прилагайки хитрост и подлост. Лишеният от вътрешна сила се ръководи от страховете си, а те на свой ред го ръководят посредством хитрост, подлост и съпротива, като смята, че създавайки трудности на врага си би могъл да го победи. А този враг той сам си го е избрал и създал. Най-вече по причина на завист и гордост. Всъщност враговете биват избирани от слабите. Силните са достатъчно силни и уверени в пътя си, за да си го усложняват с измислени врагове. Да, слабите нарочват врага си, за да му отнемат нещо, което сами не могат да си възпроизведат. Смятат, че  е по-лесно да вземат наготово. Дали е по-лесно? И дали е за тяхно добро? Трудният им път и перманентното им недоволство дават еднозначния отговор. В нуждата им от сравнение със силните се състои най-голямото им нещастие. Но те друг начин не съзират и така съдбата им отрежда да дълбаят в нещастието, отричайки съществуването на неговата противоположност.

    А някъде дълбоко в себе си те, слабите, желаят да бъдат харесвани и уважавани точно от силните, защото те са техният ориентир  и тяхна единствена цел. Някъде назад във времето, когато не са получили това признание, у тях е останала само злобата като движещ елемент. Макар и в борбата си, те продължават да се стараят да придобият уважение и признание. Дълбокото разминаване, обаче, в ценностната им система и мотивацията за изява, няма как да ги сближи. Това слабите няма как да проумеят, разсъжденията и интересите им са на друга плоскост, различна от тази способна да види ценностите на силните. Така че орисията да си останат със злобата е непреодолима.

    В етап на упадък на силния, естествено идва момент на поражение и слабият се явява победител. Но с това не става автоматично силен. Просто в момента е по-силен. Методите за победата са си неговите, описани по-горе. И така се самоубеждава в силата си, докато упадъчните елементи на силните биват победени от чистата им сила, а оттам следва и организацията им срещу силните слаби. А силните слаби, колкото и да са силни, все пак са слаби. Тъй че изходът на борбата е предопределен.