Ние :: Партията закрилница

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.05.2017 15:08 - Партията закрилница

Автор: eli23 Категория: Политика

Прочетен: 750 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 08.02.2023 09:08

       „Ставам партиен член да си оправя положението, и това на децата“. Това съм го чувала от не една уста. В ония години. Ама в тия е същото, нищо че не се заявява така открито.
    Само че безплатен закрилник няма. Закрилника те закриля срещу нещо. И тъй като в него е и хляба и ножа, познайте кой определя правилата и следователно кой е на далавера. А от закрила кой се нуждае? Дали не е този, който не съумява да се справи със собствения си живот или просто го мързи сам да се напъне. Така че си плаща за услугата. И те закрилниците му услужват. С удоволствие хем. И колкото повече за закриляне има, толкова по-могъща става закрилницата. От друга страна си има начини за създаване на нуждаещи се от закрила. И те биват използвани. Естествено!
    Слугинажа, бедняците и некадърниците са първи в редичката за закрила. И охотно биват приемани. Защо аристократите биват избивани и заточавани? Щото хора, способни да управляват успешно живота си не са нужни. По-лошо – опасни са. Опасни за партийната линия и партийните повели. А самите аристократи нямат потребност да следват нечия стадна зависимост. Достатъчно силни и независими са, че да им е нужна, още повече че е и подтискаща за свободната личност. Нямат нужда и да забогатяват в партийните редици. Кадърни са и сами да си го сторят при необходимост. То не случайно биде забранена преди години частната инициатива. За да не създава опасна конкуренция, която да помрачи ореола на закрилницата.
    И бедняците се овластиха. Вземаха и ножа, вземаха и хляба. Е какво държавно устройство да очакваме от бедняшки мислещи? Беднякът колкото и да има не е способен да се отърси от усещането, че другият е по-добре от него. Тъй че начинът му на управление е хищнически и грабителски и няма опция да бъде променен в по-човеколюбив. За беднякът човек за човека е звяр и неговата мечта е и той да има начин да си го позволява. И естествено при първа възможност това и прави. Не спира да граби, да присвоява и да угнетява. Дълбоко в душата си се ръководи от озлоблението към външния свят. Е от озлобени и перманентно неудовлетворени водачи каква държава да очакваме? Беднякът унаследено няма самочувствие за управление на съдбата си. Така че решението му е да си търси господар. И си го намира. Мераклии за това винаги има. Е к‘во да искаме от такива управляващи, освен лашкане от един господар към друг и мъдри дискусии кой от тях е по-велик и по-добър. И по-справедлив. Ей така вдъховено си слугуваме на по-големите и се чудим що не отлепяме от дъното. Че и копаме по-надолу. Даже имаме нахалството и да се надяваме на светли бъднини. Може, ама начина не е по тоя.

Нагоре