Не са за изпускане юнските вечери в София. След дневната жега, вечерта все още е прохладна и приятна. Изключително приятна. Излезте вечер да се разходите из махалата, зарежете задачите! Те няма да ви донесат успокоението и радостта на една вечерна разходка, дори и да ги изпълните всичките...задачи.
    Слязох да си купя сладолед. Слязох. По стълбите. От петия етаж. Асансьорът от няколко седмици не работи и с дъщерята редуцираме излизанията от вкъщи до по-разумен брой. Та като си взех сладоледа от павилиона пред блока усетих приятната, привлекателна прохлада на софийската вечер и подминах входа. Посока парка. Защо не! За никъде не бързам. Из междублоковите пътеки, по които сред буйната зеленина забравяш, че си насред столицата. Минах по моста над Владайска река. На една пейка са седнали няколко циганина, говорейки на висок глас, естествено. Те иначе не го могат...говора. Не ги и погледнах, наслаждавах се на сладоледа си. Но те умеят да привличат вниманието ти с показност и врява - наличие на наследствени комплекси за незначителност...И не знам защо не били цигани, ми били н"ам к"ви си. Що па трябва да е обидна тази дума! Както и лицемерно да ги наричаме, в съзнанието ни са си чисти цигани. Та циганите напоследък, тук в София, станаха по-нахални, по-смели, гледат лошо, на скандал. Оня ден един такъв с някаква клошарска количка се движи в платното на колите по "Дондуков" в пиков час и колите го изчакват. Щото, ако нещо му направиш ще те съдят като за човек... Някой ги подпря тия мангали, някой им дава увереност и със сигурност нещо им се обещава. Достатъчно страхливи са за самостоятелни прояви. Ако нямаха обещана подкепа, нещо, на което да разчитат нямаше да се случат, според мен, събитията в Гърмен и Орландовци. И ще има още вероятно. Някой има интерес от противопоставянето на българи с цигани, а не е и трудно да вържем логически Кой е този някой. Някой, който е аут от властта, ама като се върне на бял кон всичко ще се подреди и успокои. Селска хитрост. Като хлапето и Чарли Чаплин. 
    Паркът е поддържан и е приятно. Кротко и готино е. Даже в павилиона има наливна бира. Ама от хартисалите от сладоледа стотинки в джоба ми 15 не достигат за една малка. Нямало как да се маркира различно количество на касовия апарат. В следващия момент момичето зад бара ми подава половин халба, отляла я заради пяната, и без това щяла да я хвърли. Не ми взе пари. Приех я с благодарност. Приятно е да видиш, че не всяко човешко действие се ръководи от парата. Вярно, че си създадохме такъв живот, че без пари няма как да го живеем, но все пак добре е да се контролираме и да не се увличаме във вихъра на техния танц. Все пак ние не сме пари. Те са наше създание и като такова, редно е ние да ги контролираме - не обратното. Въпрос на сила и воля. И мъдрост.
    Крепейки биричката обратно по зелените пътеки дочувам телефонен разговор с цигански акцент: " М-тел като получава сигнала от сателита на Виваком, колко голям трябва да е диаметъра на чинията та..." Брей, много отворен и начетен по въпроса за сателитните чинии мангал. То циганин без сателитна чиния какъв циганин е!
    Току от капана срещу блока подтичвайки излиза някакъв чичко. Подтичва, не защото бърза, а защото тялото му, накланяйки се го носи напред и подтичва за да се задържи прав. Иначе е паднал. Но не падна докато го наблюдавах. Подтичването го спасяваше.
    Вървейки с биричката към къщи предвкусвам насладата от съчетанието и с цигарите. Броя се за непушач, но понякога си купувам. Качвам сеее...по стълбите...към петия етаж..А! Котешко мяукане...на мойта котка...още на четвъртия. Вярно, че като излязох я оставих на стълбите. Нали тръгнах само за сладолед. Нищо де! Прибрахме се. На терасата върху две табуретки се насладих на бирата с три цигари обмисляйки да споделя с белия лист приятните вечерни изживявания.
    Краят на тази спокойна, ухаеща на липи вечер се увенча с огромни фойерверки, идвайки от центъра на града.
    Приятни са юнските вечери в София.
    Не ги пропускайте!