И да си ги нямаме такива! Поздравления, честитки и финтифлюшки щот било 8-мия ден на месец март. Какво му е специалното! По-голямата част от земното човечество било имало празник. Че съм проста и друг път е ставало дума, та затуй и не го разбирам това празнуване. Жените трябвало да се уважават. М-хъ! Само днес ли?!? То много лесно тъй! Не-не, не е това. Друго е. Като изкупуване на вина ми се вижда. За 364 дни на 365-тия ще уважаваме жените. Хитро е. Пък тая година уважаващите са на далавера. Щот от 366 дни отделят един за този празничен напън. Не казвам, че не е искрено. Не! Вълнението и радостта и при мъжете е на ниво, на добро ниво. Емоционално-алкохолно  ниво. Ама разумна причина за това празнуване ми се иска да чуя,та белким  проумея. Дай Боже и да ми се случи!

    Както и да го мисля, в този ден виждам празник на недоклатените каки, лелки и бабки. Тъй де! Поне цвете, като нема друго. Все пак си е повече от хич. Съжалявам, момичета, ама нали ви казах, че съм проста. Това обяснява всичко. Цветарската индустрия ще захлеби здраво, благодарение на недоклатилите батковци, чичковци и там третите, дето не са си вършили работата докато са могли. И не само цветарската. Не ще и дума, не е кой знае к’во да купиш подарък. И що не! Празник е сега! Пейте, робини! Или това беше за жътвата...

    Ще речете, майки сме. И какво от това. Всяка една циганка е по-майка от всяка една от нас. Пък не съм усетила те да се вълнуват от този ден. Работят си като жени и празнуват всеки ден. Ние, здрави и прави, създали по 1-2 деца, очакваме голямото признание за това. Не ми звучи особено скромно. Отгоре на всичкото сме в топ 5 на света по изчезване на нацията. Що ли не се спотайваме, чудя се, вместо  да пресилваме с празничност този факт. Имам една племенница, която роди 8 (осем) деца. И си ги гледа. И се гордее с тях. И са хубави, здрави, умни и весели деца. На нея и е празник. Признавам. Поклон пред такива майки. В нашето съвремие за друг вид  дамски подвиг не се сещам. Със сигурност има. Няма как да знам всичко. Който се чувства заслужил – нека празнува! Но да изискваме почит и уважение на гърба на няколко достойни жени ми е грубичко и нахално. Не ли?

    В този ден прозира нещастието ни. Женското ни нещастие и мъжкото такова. Подслушвайки дамски разговори често чувам озлобление срещу мъжката част от популацията ни. А в мъжките разговори преимуществено се чува пренебрeжителното им отношение към жените. Та какво празнуват днес и едните и другите, питам се. Един ден лицемерие срещу 364 дни от онова другото.