Любовта  е в даването. Там, където го приемат. Тогава се отваряме. И даваме. Създава се канал, по който нашата натрупана енергия може да потече. И потича с любов. Защото даването е любов. Давайки по собствена потребност винаги е с любов. Когато няма любов не ти се дава. И не даваш. Даваме с любов - даваме Любов. Другият го приема също с любов. Щом го приема - с любов е! Той получава любов, а любовта активира потребността му за даване. Енергийният обмен засилва още повече усещането за любов и така потръгва и се завихря енергията в двете посоки по канала между двамата. Всеки е натрупал в себе си достатъчно и е благодарен, та да може да го сподели. И всеки, който дава, трябва да е готов и да получава. Удовлетворението от този обмен активира желанието за даване и така потръгва любовта. Започва от желанието да дадеш. Вида на ценностите, които сме натрупали за даване и от които се нуждаем определя и любовта помежду ни.
    Бог е Любов. Той дава. Но и ние му даваме. Или е нужно да даваме, та да протича взаимността помежду ни. Какво даваме ли? - Любов! Любов изразена чрез добронамереност, човеколюбие и благодарност. Индикация за наличието на Божествената любов в нас е усещането за щастие. Кога, колко, как - това само ние можем да усетим. Но когато го усещаме - Бог е с нас. И в нас.
    ...

    Енергийният обмен помежду ни е с помощта на частица от Божията любов. Това е по-разбираемия за нас начин да се докоснем до нея. Затова е силно изживяването на любовта, тъй като става посредством Силата, която ни е създала нас и всичко около нас. Споделяйки Божията енергия помежду си сме щастливи до момента, в който започнем да включваме мисловните модели на материалния ни живот. Това е началото на изгубването на щастието. На негово място застава нещастието. Бурно е. Споменът за изживяното щастие е жив и пресен и боли. Всеки по своя си начин изживява своето нещастие. Но този начин винаги е неприятен, както и за този отсреща, в другия край на канала.

    На този етап това правим ние, хората. Обичаме се, но и страдаме. Много страдаме.

    Важен е също моментът, в който вече е време да затворим канала, за да прекъснем връзката. Болезнено е, но по-малко. Много по-малко, отколкото ако я оставим отворена. Тогава страданието нахлува с внезапна сила в нея и любовта вече е желание за любов, представа за любов, очакване на любов, но не е Любов. 

    Да търсим любовта в даването. Това е нашият начин да изразим натрупаната любов в себе си. Не в получаването.

    Когато не се чувстваме комфортно в себе си потребителското ни мислене ни праща сигнали, че нещо ни липсва, нещо за получаване. Но я да се опитаме да дадем в такъв момент! Пробвайте! Търсейки любовта в получаването, намираме страдание. И зависимост. А зависимостта винаги е страдание. И за двамата участници. Зависимост от получаването. Но получаването зависи от желанието на другия. С други думи поставили сме се в зависимост от другия и щастието ни зависи единствено от неговото желание да дава. Неминуемо е страданието, породено от това изискване. Любовта не е в получаването! Оставяйки Любовта на даването, тя вече зависи от самите нас. не се налага да чакаме, а действаме.Тогава, когато сме готови да дадем се докосваме до нея. Действието е у нас. А когато действието е у нас няма страдание, но има щастие.

     Основната ни задача е да полагаме грижи за каналите, по които изпращаме любов, защото стремежа да дадем там, където няма канал също е страдание. Да поддържаме широки и чисти каналите на любовта, за да се движи. Защото тя е Любов само, когато се движи. Спрем ли движението ѝ, тя изчезва.