Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
04.09.2017 16:28 -
Истински обичаният не изневерява
Автор: eli23
Категория: Тя и той
Прочетен: 844 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2017 21:10
Прочетен: 844 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 24.10.2017 21:10
Нито един мъдрец от познатите на съвременността, не е изказал подобна мъдрост.
Нито един от познатите ни мъдреци не е познавал любовта с дълбочината на тази мъдрост.
Нито един мъдрец до сега не се е изказал толкова смело за любовта.
Освен един: "Истински обичаният не изневерява"
Петър Дънов. Беинса Дуно.
Истински обичаният не изневерява.
Шокирах се, когато я прочетох за пръв път. Как може? Нали толкова често на обичащите им изневеряват!...
И какво общо имат чувствата на единия с поведението на другия!
Тъй! ...
С времето дълго разсъждавах над това. Натамънявах го към житейския ми опит и познания. И сега съм напълно убедена в истинността на това велико прозрение.
Защото тези, дето се вайкат, че им изневеряват са включили на пълни обороти своя егоизъм. И искат...искат...за себе си. Искат да притежават свободата на другия. Създават правила и предявяват претенции. Не ли? Това няма много общо с обичането на другия. Но пък има много общо с обичането на себе си. И само на себе си.
Друг вариант е примирението. Примирението с изневерите на партньора. Обаче. Примирението е базирано на сметка или страх. Отново вид егоизъм. Сметка за някаква изгода. Или страх от загуба, страх от непознатото, страх от промяна. Страхът пък няма много общо с любовта. Но затова пък има много общо с егоизма. Не ли?
Сещам се за трети вид поведение - жертвата. Жертвата постоянно се жалва от несправедливостта в живота си. За да предизвика съжаление. А предизвиквайки съжаление тя прехвърля отговорността за собствения си живот на партньора. И партньорът, нали е силен и добър, я поема с гордост. Освен това след прегрешение, особено ако това прегрешение е изневяра, той е натоварен с тежестта на вината и се чувства още по-задължен да обгрижва своята жертва. Жертвата за да бъде силна се нуждае от прегрешенията на "любимия", за да получава виновното му внимание. И това няма много общо с любовта, но има много общо с егоизма.
Нека ме обори някой, ако му се струва че не е баш така.
Истински обичаният...Кажете ми кой що годе разумен човек, чувствайки се истински обичан ще тръгне да търси обич другаде? М? Дори и любовта да не е взаимна истински обичаният няма да напусне зоната на душевния си комфорт. Да не говорим, че истинската любов предизвиква любов. Любовта има власт над всеки. Ако единият не обича, значи и оттатък нещо не е баш наред с обичането.
И още нещо. Истинската любов поражда удовлетворяващ секс, независимо от физическите дадености. Истинската обич, а не истинската страст! Нека не объркваме нещата! Щото нали от думата изневяра, автоматично изкача думичката "секс". Та затуй ги пишем тия работи...
За секса. Я си спомнете, когато сте били истински обичани какъв секс сте получавали? А? И какво сте получавали от страст и сини хапчета, примерно?
Не е случайно Айнщайн да напище, че се възхищава от Петър Дънов. Познава в недостигната дълбочина любовта нашият световен мъдрец,
В тоя ред на мисли си мисля, че чрез тази закономерност можем да установим дали е възможно да ни изневеряват. Ако обичаме чисто, без сметки, страсти и желания, изневярата е невъзможна. Душевният комфорт може да не ни е много ясен, но пък е много мощен. Много по-мощен от ума. Щото в основата на ума знаете ли кой се е стаил? Скоро го прочетох, но Бога ми, вярно е! В основата на ума се таи дяволът. От там ни работи посредством нашия ум. И ние поне сме умни му съдействаме с гордост, та да не се поти много. Издигнали сме в култ ума. Сърцето бива пренебрегвано. Но кой се е спотаил в сърцето? Спотаил се е и макар ние много-много да не му помагаме, той е уверен в силата си, въпреки нашето пренебрежение. Стои там и чака да се обърнем към него. А обърнем ли се, загърбваме ума и няма сила, която да победи пътя на сърцето.
Доброто има власт над всеки! Над всеки и всичко.
Нито един от познатите ни мъдреци не е познавал любовта с дълбочината на тази мъдрост.
Нито един мъдрец до сега не се е изказал толкова смело за любовта.
Освен един: "Истински обичаният не изневерява"
Петър Дънов. Беинса Дуно.
Истински обичаният не изневерява.
Шокирах се, когато я прочетох за пръв път. Как може? Нали толкова често на обичащите им изневеряват!...
И какво общо имат чувствата на единия с поведението на другия!
Тъй! ...
С времето дълго разсъждавах над това. Натамънявах го към житейския ми опит и познания. И сега съм напълно убедена в истинността на това велико прозрение.
Защото тези, дето се вайкат, че им изневеряват са включили на пълни обороти своя егоизъм. И искат...искат...за себе си. Искат да притежават свободата на другия. Създават правила и предявяват претенции. Не ли? Това няма много общо с обичането на другия. Но пък има много общо с обичането на себе си. И само на себе си.
Друг вариант е примирението. Примирението с изневерите на партньора. Обаче. Примирението е базирано на сметка или страх. Отново вид егоизъм. Сметка за някаква изгода. Или страх от загуба, страх от непознатото, страх от промяна. Страхът пък няма много общо с любовта. Но затова пък има много общо с егоизма. Не ли?
Сещам се за трети вид поведение - жертвата. Жертвата постоянно се жалва от несправедливостта в живота си. За да предизвика съжаление. А предизвиквайки съжаление тя прехвърля отговорността за собствения си живот на партньора. И партньорът, нали е силен и добър, я поема с гордост. Освен това след прегрешение, особено ако това прегрешение е изневяра, той е натоварен с тежестта на вината и се чувства още по-задължен да обгрижва своята жертва. Жертвата за да бъде силна се нуждае от прегрешенията на "любимия", за да получава виновното му внимание. И това няма много общо с любовта, но има много общо с егоизма.
Нека ме обори някой, ако му се струва че не е баш така.
Истински обичаният...Кажете ми кой що годе разумен човек, чувствайки се истински обичан ще тръгне да търси обич другаде? М? Дори и любовта да не е взаимна истински обичаният няма да напусне зоната на душевния си комфорт. Да не говорим, че истинската любов предизвиква любов. Любовта има власт над всеки. Ако единият не обича, значи и оттатък нещо не е баш наред с обичането.
И още нещо. Истинската любов поражда удовлетворяващ секс, независимо от физическите дадености. Истинската обич, а не истинската страст! Нека не объркваме нещата! Щото нали от думата изневяра, автоматично изкача думичката "секс". Та затуй ги пишем тия работи...
За секса. Я си спомнете, когато сте били истински обичани какъв секс сте получавали? А? И какво сте получавали от страст и сини хапчета, примерно?
Не е случайно Айнщайн да напище, че се възхищава от Петър Дънов. Познава в недостигната дълбочина любовта нашият световен мъдрец,
В тоя ред на мисли си мисля, че чрез тази закономерност можем да установим дали е възможно да ни изневеряват. Ако обичаме чисто, без сметки, страсти и желания, изневярата е невъзможна. Душевният комфорт може да не ни е много ясен, но пък е много мощен. Много по-мощен от ума. Щото в основата на ума знаете ли кой се е стаил? Скоро го прочетох, но Бога ми, вярно е! В основата на ума се таи дяволът. От там ни работи посредством нашия ум. И ние поне сме умни му съдействаме с гордост, та да не се поти много. Издигнали сме в култ ума. Сърцето бива пренебрегвано. Но кой се е спотаил в сърцето? Спотаил се е и макар ние много-много да не му помагаме, той е уверен в силата си, въпреки нашето пренебрежение. Стои там и чака да се обърнем към него. А обърнем ли се, загърбваме ума и няма сила, която да победи пътя на сърцето.
Доброто има власт над всеки! Над всеки и всичко.
СТОЖЕР ЗА СЕМЕЕН ОГЪН
Пърт - очарованието на Западна Австралия
ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И НА АВТО...
Пърт - очарованието на Западна Австралия
ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И НА АВТО...
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика