Нито един мъдрец от познатите на съвременността, не е изказал подобна мъдрост.
    Нито един от познатите ни мъдреци не е познавал любовта с дълбочината на тази мъдрост.
    Нито един мъдрец до сега не се е изказал толкова смело за любовта.
    Освен един: "Истински обичаният не изневерява"
    Петър Дънов. Беинса Дуно.
    Истински обичаният не изневерява.
    Шокирах се, когато я прочетох за пръв път. Как може? Нали толкова често на обичащите им изневеряват!...
    И какво общо имат чувствата на единия с поведението на другия!
    Тъй! ...
    С времето дълго разсъждавах над това. Натамънявах го към житейския ми опит и познания. И сега съм напълно убедена в истинността на това велико прозрение.
    Защото тези, дето се вайкат, че им изневеряват са включили на пълни обороти своя егоизъм. И искат...искат...за себе си. Искат да притежават свободата на другия. Създават правила и предявяват претенции. Не ли? Това няма много общо с обичането на другия. Но пък има много общо с обичането на себе си. И само на себе си.
    Друг вариант е примирението. Примирението с изневерите на партньора. Обаче. Примирението е базирано на сметка или страх. Отново вид егоизъм. Сметка за някаква изгода. Или страх от загуба, страх от непознатото, страх от промяна. Страхът пък няма много общо с любовта. Но затова пък има много общо с егоизма. Не ли?
    Сещам се за трети вид поведение - жертвата. Жертвата постоянно се жалва от несправедливостта в живота си. За да предизвика съжаление. А предизвиквайки съжаление тя прехвърля отговорността за собствения си живот на партньора. И партньорът, нали е силен и добър, я поема с гордост. Освен това след прегрешение, особено ако това прегрешение е изневяра, той е натоварен с тежестта на вината и се чувства още по-задължен да обгрижва своята жертва. Жертвата за да бъде силна се нуждае от прегрешенията на "любимия", за да получава виновното му внимание. И това няма много общо с любовта, но има много общо с егоизма. 
    Нека ме обори някой, ако му се струва че не е баш така.
    Истински обичаният...Кажете ми кой що годе разумен човек, чувствайки се истински обичан ще тръгне да търси обич другаде? М? Дори и любовта да не е взаимна истински обичаният няма да напусне зоната на душевния си комфорт. Да не говорим, че истинската любов предизвиква любов. Любовта има власт над всеки. Ако единият не обича, значи и оттатък нещо не е баш наред с обичането. 
    И още нещо. Истинската любов поражда удовлетворяващ секс, независимо от физическите дадености. Истинската обич, а не истинската страст! Нека не объркваме нещата! Щото нали от думата изневяра, автоматично изкача думичката "секс". Та затуй ги пишем тия работи...
    За секса. Я си спомнете, когато сте били истински обичани какъв секс сте получавали? А? И какво сте получавали от страст и сини хапчета, примерно?
    Не е случайно Айнщайн да напище, че се възхищава от Петър Дънов. Познава в недостигната дълбочина любовта нашият световен мъдрец,
    В тоя ред на мисли си мисля, че чрез тази закономерност можем да установим дали е възможно да ни изневеряват. Ако обичаме чисто, без сметки, страсти и желания, изневярата е невъзможна. Душевният комфорт може да не ни е много ясен, но пък е много мощен. Много по-мощен от ума. Щото в основата на ума знаете ли кой се е стаил? Скоро го прочетох, но Бога ми, вярно е! В основата на ума се таи дяволът. От там ни работи посредством нашия ум. И ние поне сме умни му съдействаме с гордост, та да не се поти много. Издигнали сме в култ ума. Сърцето бива пренебрегвано. Но кой се е спотаил в сърцето? Спотаил се  е и макар ние много-много да не му помагаме, той е уверен в силата си, въпреки нашето пренебрежение. Стои там и чака да се обърнем към него. А обърнем ли се, загърбваме ума и няма сила, която да победи пътя на сърцето. 

    Доброто има власт над всеки! Над всеки и всичко.

Душевният комфорт е всичко, останалото са преодолими подробности.

Да бъде!