Тя:   - Трудно можеш да си представиш как сам прецакваш собственото си положение.

Той: - То всеки сам си го прави!

Тя:   - Йес! Само че често чувам обвинения и оплаквания!?!

Той: - А ти мен?

Тя:   - И аз теб. Освен, че всеки път се съгласявам с изискванията ти.

Той: - Да, бе!

Тя:   - Да, бе. А ти с моите?

Той: - Ама ти много искаш!

Тя:   - Много ли е?

Той: - Много ми е.

Тя:   - До скоро ти беше тамън.

Той: - Не може да е все така.

Тя:   - Вече не може.

Той: - Да.

Тя:   - При тия условия как си представяш нещата си занапред?

Той: - Така, че да ми харесват и на мен.

Тя:   - Такива, каквито са били преди да се съберем.

Той: - Е не баш.

Тя:   - Но приблизително такива.

Той: - Това е моят живот.

Тя:   - Ама е споделен.

Той: - Да!

Тя:   - Да.

Той: - Аз не правя нищо лошо.

Тя:   - Същото нищо лошо и аз мога да го правя, нали?

Той: - Дааа!

Тя:   - Нема да ти е лесно!

Той: - Е ти к‘во мислиш?

Тя:   - Същото като тебе.

Той: - Не можеш да знаеш аз какво мисля!

Тя:   - Ама мога да виждам какво правиш.

Той: - Е какво толкова правя?

Тя:   - Това, което правиш.

Той: - Нищо лошо!

Тя:   - Много скоро ще осъзнаеш добро ли е или лошо.

Той: - Да не ме заплашваш нещо?

Тя:   - Че мога ли?

Той: - Не знам.

Тя:   - От мене – нищо! Гарантирам! Сам си го правиш.

Той: - Значи всичко е наред.

Тя:   - Наред ли е?

Той: - Ограничаваш ме!

Тя:   - От лъжи на дребно и нечестност.

Той: - Не те лъжа!

Тя:   - В такъв случай лъжеш себе си.

Той: - Проблемът си е мой.

Тя:   - Струва ми се, че с това започнах.

Той: - Ще си се оправям.

Тя:   - Само че преди това ще обвиниш мен.

Той: - Що?

Тя:   - Не знам що, но това правиш. От нежелание да поемеш отговорност за сговненото си положение.

Той: - Ама ти...си гледаш само теб си.

Тя:   - А на кой да се оставя да ме гледа?

Той: - Нали сме заедно?

Тя:   - Май често не сме.

Той: - Не може все заедно да сме.

Тя:   - Да, де! Затуй ми е по-лесно да разчитам на себе си.

Той: - А аз за к‘во съм?

Тя:   - За приятелство, за подкрепа...

Той: - Е, немаш ли ги?

Тя:   - Ми...имам ги..., когато не се усещаш преебан.

Той: - Така ли?

Тя:   - Така го виждам! Аз само следя метаморфозите ти без да знам причините.

Той: - Ти ли не ги знаеш?

Тя:   - Ми...аз.

Той: - Трябва да се сещаш.

Тя:   - Не трябва! Тъпа съм!

Той: - Правиш се!

Тя:   - Особено за честата смяна на мнението.

Той: - Не е верно!

Тя:   - М-мхъ! Само дето не разчитам на думата ти.

Той: - Еми обстоятелстата се променят.

Тя:   - Нали и аз това казвам.

Той: - Ми к‘во да направя?

Тя:   - Да, де! Баш!

Той: - Нещо си недоволна.

Тя:   - Уморих се да се боря. Само ще наблюдавам. Нищо не искам да желая! Каквото дойде.

Той: - А аз?

Тя:   - Каквото и да ти се случи сам ще си си го сътворил. И доброто и другото.

Той: - Пак ли нещо съм виновен?

Тя:   - Разбиха се илюзиите ми, за които единствено аз съм си виновна.

Той: - И к‘во? Пак аз лош?

Тя:   - За кое? Че не съм предугадила събитията? Глупостта си е моя.

Той: - Не си глупава!

Тя:   - Дай, Боже!

Той: - Нещо таиш!

Тя:   - Дали? Желая да нямам желания. Не те ли мами подобна алтернатива? Жена ти да не иска нищо. Баси кефа! Жена – мечта! Ще ти завиждат.

...

                                    Из повестта „ Ти ли ме бутна или сам паднах?“