Каквото и да ми говорите за морето, аз съм се родила в планината. Морето го обичам. Често го посещавам, макар да живея на 400 км. от него, но планината ме привлича. И в нея съм по-често. Съприкосновението с водата е върховно преживяване. Обичам да плувам, да се сливам с водата. Ала съприкосновението със сладката вода е по-силно, по-зареждащо, по-пречистващо. Все пак планинската вода е по-чиста преди за стигне до солената. 
    Както казва Ванга камъкът е застинала, втвърдена вода. Може би затова усещанията за привличане към морето и планината са сходни. А и неволно ги сравняваме. Планинските хълмове не ви ли напомнят на застинали огромни морски вълни?
    ...Твърдо и меко. Подвижно и неподвижно. Имало било фосили във високите планини. Ще има я! Ама планинецът ще каже - "Морето понякога е опасно". Опасно е. А планината не е ли? Особено за този, който не я познава. Има морски спасители, но има и планински, нали! Даже на планинските май по-често им се отваря работа. А останките от древни градове, които откриват на дъното на моретата?... Нещата в природата са свързани и взаимозаменяеми. Скалите в морето са стара вода, все още непреродила се. Тъй че нека бъдем по-внимателни с изразите "Обичам едното, а другото - не". Това, че ви е скъпо или ви е страх не оправдава необичането. Природата или се обича такава, каквато е или не. Другото са самозаблуждения, оправдания и страхове. За нас, живеещите във вътрешността на сушата, морето е по-привлекателно, тъй като го свързваме с почивка, с бягство от ежедневието. Много морски хора пък бягат в планивата. Забързания ни шизофреничен живот се нуждае от разпускане. И който умее го прави. Останалите са пациенти на лекарите.