---

       Усещането, което регистрирах на 1-ви януари беше облекчение. Облекчение, че се свършиха празниците и задълженията около тях. Задължения, преимуществено свързани с манджи и с плюскане. Новогодишните манджи си ограничих до минимум и се гордея със себе си. Ограничих и поркането, щото бях на работа. То за него не са необходими празници. С него мож си създадем празник и без празник. Ето на, утре навършвам 48 години и 12 дена - рожден ден. Примерно. Вдругиден пак имам. Ако не аз, то някой приятел. К"во?
      Та от тия празници ми отеснеха дрехите. Като се почна от Бъдни вечер. Вярно, Бъдни вечер е най-таченият празник в моето семейство. Така съм го възприела от родителите си, въпреки времената, в които израснахме. Тогава, ние децата, получавахме и подаръците. Моите деца също тогава ги получават. Независимо от промените нашенски, на които знаем началото, но края едва ли някой ще се наеме да прогнозира. По моему този край няма много общо с обозримото бъдеще. Но това си е наш, български маниер, това си е нашата екзотика, нашата уникалност, нашето очарование...Но...празниците...
      Голяма работа са тия празници! Където и да отидем, каквото и да предприемем,  неминуемо с поемане на значителни количества течни и твърди продоволствия са обвързани. Щото това е празника! Колкото повече преработени провизии изхвърлим в канализацията, толкова по-весело сме празнували. Взаимозависима връзка. Правопропорционална. За алкохолната взаимовръзка няма нужда да споменавам. Излишно е.
      Хайде да е честита!
                             До следващия празник!
                                                                 Наздраве!
      

Честита Нова година, Ели!

Да си ЖИВА и ЗДРАВА Ели, и ЩАСТЛИВА да си през 2011г.

Бъдете мъдри и вдъхновени!