Да можем да живеем в спокойствие, да виждаме небето, да чуваме птичките, да поемаме с цялото си същество от зелената красота наоколо.
    Всичката тая истерия, която сами си я създаваме, в която се вкарваме насила и я оживяваме един...

    Как се свиква с факта, че повечето хора не изразяват собствено мнение? Особено, ако на теб ти е дадено да си имаш свое?
    Значи за мнозинството по-безопасно е да слушат другите, да им вярват и съобразно чутото се сдобиват с мнение...