Дошъл при нас заради вярата ни. Или заради неверието ни. Или въпреки неверието ни. Отца Му го пратил. При нас. Да Го видим, да Го пипнем, да Го чуем, та белким се усили вярата ни. Възлюбения Си Син пратил. Поради любовта Си към нас. 
    Всеки творец обича творението си. То е негово чедо. Колкото е по-мъдър отеца, толкова любовта към чедото му е по-дълбока. И по-непознаваема. За чедото. То не разбира, но я усеща. Чрез нея придобива силата за живот.
    Тъй и ние чедата Божий не познаваме Неговата любов, но се ползваме от Нея. Не само - живи сме благодарение на Нея. 
    С какво е редно да отговаря един обичан? Поне две неща - благодарност и вяра в тази любов. Благодарност - даваме ли? А вяра? Е! Всеки сам за себе си знае. Третият наш ответ, следващ първите два е нашата любов. Нашата любов. Към Бога и към ближния. Еми когато чедото. респ. творението дава благодарност, вяра и любов, то и ответа бащин е по-щедър. Си мисля. Каквото повикало - такова се обадило. Нали? 
    И все пак е дошъл. Въплътил се е в човешко тяло, като всички нас. Хем да усети ограничението на тварното, хем да ни покаже, че е преодолимо. Влезе в нашата кожа, слезе на нашето ниво. Почувства се като един от нас.
    Тварното и нашите грехове. Сещате ли се за грях, който не е свързан с материята, с твърдта, със земното, с тялото? Аз не! И докато се сетим грехът е тук, на земята, в телата ни. И Той дойде в тяло. Но поддаде ли на греха? Няма такива сведения. Което ще рече - може! Значи може. Поне да се опитваме да можем. По Негов образ и подобие сме. Негови чада сме. Той е Творецът наш. Би могло да можем. Или поне по тоя път да се стремим да вървим. Пътят на усилията да преодоляваме изкушенията. Можем! Той можа"! Дойде да ни покаже Пътя. И някои го видяха и прозряха. И тръгнаха по него. И го показваха на другите търсещи. И останаха в историята. И тепърва още ще остават в историята. Винаги ги е имало Неговите последователи и ще ги има. И ги има. Пътят ни е посочен. И свободен. По него няма навалица. Той дойде, показа ни го и си тръгна по този Път. Ако преди Него не сме съзирали посоката, Той ни я посочи и вдигна бариерата.