Той дойде, постоя и се върна. Съедини се с Отца си отново. Изпълни ли мисията си тук? Отговорът е според осъзнаването на случилото се. Той дойде и стори това, за което беше дошъл.
    Стори много. Стори всичко. И си тръгна - от тялото. от земното, от тварното, от тленното. А ние тук, в земното все още ни е трудно да провидим стореното. Всяка година го празнуваме, но с годините празнуването дълбае все по-дълбоко в земното, в тварното, в тленното, в телесното. И май забравяме какво празнуваме - Неговата победа или нашата софра!?!
    Вярваме ли във Възкресението? ... ?
    Чрез физическите ни разбирания за живота тук и сега е много трудно обяснимо и следователно трудно за вярване. Колкото и да го говорим и прокламираме дълбоко в себе си колцина го вярват, колина го усещат, колцина го осъзнават? Вярата в Бога я има, но колко е вярата във Възкресението? Преди дни ми зададоха въпроса "Какво е Възкресението за мен?" Шокира ме, но се опитах да отговоря и сега знам отговора. Моят отговор, за мене валиден.
    Разбираемо Божията природа е непознаваема. А колко разбираемо е непознаването на собствената ни природа? Дали си позволяваме нужната свобода, та да опознаем границите на способностите си? Че да узнаем за тях. Ако се осмелим да прозрем себе си дали няма да провидим и Бога по-ясно? Дали пък пътя към Бога не минава през нашето самопознание? Все пак по негов образ сме направени. И самопознанието ни освен тварното включва и онова другото, дет не мож го пипна. Защото то е тук и сега, заедно с телата ни. Съществува в нас и ние съществуваме в него. И да речем да го оставим, то не ни оставя. Благодарение на него сме живи. Енергия, Дух, Сила...независимо от названието. Животът в духа ли е? Или в тялото? Тяло без дух живо ли е? А дух без тяло какво е?
    Той се освободи от плътта Си и се върна в нетленното. Отиде в светлината. Светлината, която не гори, не пари, но свети. Свети тук. А Той е вътре в нея. 
    Отричаме чудото. Не знаем дали наистина се е случило. Нашето незнание доказва ли несъществуването му? Тъй че вероятността то да се е случило е равна на вероятността да не се е случило. Е защо тогава избираме едното, вместо другото. И ако сте забелязали при подобна вероятност избираме винаги недобрият вариант. Не е ли по-добре да вярваме в доброто, вместо в обратното. Не е ли по-разумно да повярваме в Божественото тук и сега, вместо да го отричаме? И чрез вярата си да го почувстваме. Защото след вярата идва усещането, докосването. А след това и знанието за Него. Че Той е тук и сега. Неизменно и неотлъчно.

Трябва да се вярва, eli23. Забелязвам, че през последните години има тенденция на леко намаляване на вярващите, в сравнение с преди десетина години. Възкресението е основен празник в Християнството и според мен стои по-високо позиционирано от Рождеството. Поне така е в Православната християнска религия и правилно. Всеки се ражда, дори и по чудодеен начин, а само четирима нямат гроб на Земята: Енох, св. Илия, Исус Христос и Василий Врач.
Поздрави!
Поздрави!

5. И Богородица. На мен пък ми се струва, че вярващите бавничко, но се увеличават. Аз имам надежда. :)