За първите деца на човека

    Мъжът задълго си остана смес от всички замисли на силата на разрушението и от диханията на всички животни зверове. Тъй като жената встъпи в грях с тая сбирщина, тя стана същата сбирщина.

    После тя пожела да очисти своята красота и така се родиха първите деца, на които се придаде същата грозота.

    Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна цял в бяс за да убие и последните останки от красотата на жената и да я направи като себе си грозота. Това стана така, за да бъдат и малките, децата, в грозота, макар че първата майка беше само красота. Малките, следователно, не познаваха своята първа майка като красота, а познаваха само себе си като грозота и грозотата на своята майка в пол. Така техните грозоти бяха красоти за тях. Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, т.е. първите деца, също смъртни.

    Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, а вечността - невечност.

    Така човекът живя в слепота докато общността успя да открие силата на разрушени- ето и да очисти човека от тази негова враждебна сила. Така се възроди за света силата на сътворението.

    Ето защо на всяко дете, което ще бъде един ден член на общността, трябва да бъде известна историята за сътворението на света, чрез борбата между силата на сътворени- ето и силата на разрушението, за да се чувства само като рожба на силата на сътворени- ето. Защото детето като творение е плод на силата на сътворението и пред неговата невинност самата сила на разрушението се вижда безпомощна.

    До такава невинност, каквато притежава детето, трябва да се издигне всеки, за да може да се похвали, че той завинаги е очистен от силата на разрушението и че творческия му дух е по-светъл и по-ясен и от слънцето.