Силата на сътворението искаше да създаде за жената нейния пръв Бог, към когото тя да се обръща в своята скръб, защото скръбта бе тежка и за самата сила на сътворението.

    И създаде се този пръв Бог и за жената и за човека на земята, който Бог остана единствен, защото Той е най-великият Бог на силата на сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за човека и който и за силата на сътворението, и за жената, и за човека се нарече: ДЕТЕ.

    За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всички още красоти, от които я създаде силата на сътворението. За Него тя проливаше всичките си сълзи, към Него бяха отправени всичките ѝ надежди като към пръв и последен неин Бог.

    Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като силата на сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.

    Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него, защото богът на мъжа не беше Бог на невинността, бог само на разрушението и на беса.

    И поведе се тогава най-страшната борба между силата на сътворението и силата на разрушението - борба между Бога на човека в невинност и бога-бяс на животночовека.

    И продължи тази междучовеческа борба, в която бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на силата на сътворението. Тая невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други човеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от човеко-животните, наречени господари, преизпълнени от бесовете на силата на разрушението.

    Този пъклен опит на силата на разрушението биде от общиарията, в която най-сетне трябваше да зацарува невинността на Детето-Бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и в чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен човек в съвършената всеземна човеческа общиария, в която да няма и най-малката следа от силата на разрушението.