Подредбата на мислите в слово. Без тая подредба те се движат хаотично в главите ни. Нали сте забелязали, че се изисква усилие от наша страна да усмирим хаотично скачащите мисли в словесна подредба? И не каква да е подредба, а смислово организирана такава. И не само смислово организирана, ами и смислово ориентирана към слушащия. Да уловиш хаоса в главата си и да създадеш от него мисловна подредба, при това имаща и смисъл. С-мисъл, със мисъл. Мисълта е тази, която успява да улови хаоса и да го осмисли в подредени думи, в слово.

    То, Словото, дойде при нас преди около 2020 години. Дойде, за да подреди хаоса. Въплъти се. Облече се в плът. Дойде отгоре да внесе ред. Нали Той в Началото създаде всичко тук от хаоса и тъмнината. Създаде светлината и реда, подреди хаоса. А нас, словесните, направи по Свой образ и подобие, за да създаваме и подреждаме. Само на нас, словесните, е дадена тази привилегия. Привилегия, но и отговорност. Отговорност да създаваме и редим тук на земята, както и да създаваме и редим словото, посято в главите ни. Посято, но грижата за отглеждането му си е само наша. Иначе да, то съществува в своето съвършенство, но попадайки в материята се обърква и някой трябва да го подрежда. Е, до първоначалното му съвършенство не ни е дадено да достигаме, но стремежът натам одухотворява и дава сили. Стига да не ни мързи. Защото работата с ума е по-трудната задача, макар да не полагаме физически усилия.

    "И словото стана плът". И биде дарено на всеки от нас. Дар с огромна отговорност. Когато четем наум, словото се подрежда в съзнанието ни, макар да не го изричаме да се чува. Докъм VII век не са можели да четат наум. Чели са само на глас. Вероятно не са и мислели наум. А сега ние можем дори да се молим наум и да си разговаряме наум. Не че има полза да си говорим наум засега, но го можем. Можем да подреждаме словата. Можем го. Доколко го правим си зависи единствено от нас.

    Подреждайки словото, подреждаме живота си. Не вярвате ли? Това, което говорим, може и наум, това ни се и случва.

    Колкото повече слово подреждаме, толкова по-добре организиран е живота ни. Ако ни мързи да ословесяваме, да създаваме осмислени словосъчетания, към които да се стремим и да пресътворяваме , животът ни е подчинен на хаоса и е трудно да бъде организиран. Или когато думите ни, съответно и мислите са съсредоточени в другите хора, в техните действия и поведение, ние несъзнателно се поставяме в тяхна зависимост. Сами си го правим.

    Тайната е в отговорността, която сме способни да понесем за словата си. Колкото по-отговорни сме за изречените от нас думи и за подредените от нас мисли, толкова по-добре се справяме с дадения ни свише дар. Дарът на въплътеното Слово.

    А като дошло на земята една от важните Негови задачи била Църквата. А в Църквата думите се редят по определени правила за възхвала Божия. И така 20 века. Вярно, някои текстове са отпаднали във вековете, други са се добавили, но славословието в Църквата си остава - по определени правила и ред. Ред, подреждащ живота ни на земята, живота на всички нас. Благодарение на тези, редящи словата в храма.